Днес реших отново да посветя нещо... на някого... Този път текст за песен. Надявам се да ви хареса... аз лично много го хоресвам макар и да е малко мречн... Но уви, понякога е мрачна любовта...

Чужди устни

 

Няма смисъл да живееш,

щом си сам останал ти,

но видях те и усетих,

нещо пак се промени.

И във мен надежда бяла,

затуптя с сърцето ми,

в чужди устни аз се влюбих,

а каква цена платих...

Днес съм скършен клон пред вятър,

хванал в свойта мрежа зла,

всяка мисъл, всяка болка,

в чаша нощна тишина.

Трябва ли да те обичам,

след като студена си,

не, не мога да отричам,

живота си ми ти...

 

Припев:

Всяка капка кръв във мен,

от ръцете ми изтича,

вледенена от това,

че дори и не разбра.

Аз обичам те така,

както никой друг не може,

и умирам във нощта,

без да мога да издишам...

 

Всички пътища пресече,

всяка радост изгоря,

в огъня на твоито вчера,

всичко днес е пепелта...

Нямам думи да те викам,

щом си тръгваш се обърни,

и ми обясни без тебе,

как да продължа...

 

Припев:

Спри да гледаш настрани,

аз съм тук и ще остана,

верен на една лъжа,

във която още вярвам.

Не, не скланяй днес глава,

обичай ме или убий ме,

ще приема присъдата,

подписана от твоито име...

 

За теб: А. И.

И този текст е написан много емоционално. Любовта е чувството, което е в състояние, както да ни вдигне в облаците, така и да бъдем като прекършени клони.

Текста е пекрасен!..
В любовта има всичко-и радост,и болка,и свтлина,и мрак..всичко..Така,че каквото и да е написано,все е вярно..Важно е посланието.

Често любовта ни носи разочарования. Иначе текстът ти е много добър!