... Черния Ангел.

"За един миг целият му минал живот се бе изсипал в краката му. Всички спомени се бяха влели в съзнанието му и бяха запълнили празнината. Светлината, която се бе спуснала над тях, го погали с топлина и най-после проясни мъглата в обърканото му съзнание."

Който се интересува нека погледне тук.
http://www.citadelata.com/forum/index.php?showtopic=4238&st=135&#entry260468

Тази е една от главите, които много харесвам в твоя роман. Умееш да описваш страхотно душевните преживявания на героите си, по такъв начин, че читателя остава дълго сред написаните редове.