Няколко дни не бях поствал нищо. Чудех се какво да е. Накрая написах нещо. Може би е красиво... може би не е... Но отново е посветено на същия човек, който ме промени. Ето я и песента ми към нея...

 

Песен за теб

Чуваш ли?

За теб написах песента,

която днес звучи като сълза,

по вятъра.

Докосва те,

както те докосвах аз,

със ръце от мед и топлина,

днес забравени...

А сега сме, бледи статуи,

и стрелата, е в сърцето ми...

Припев:

Ето първия куплет,

разказва за любовта към теб,

не искам думи, просто потъни,

в морето, на разбитите мечти...

Вярвах аз,

че ще познаеш онзи миг,

в който някой там,

обича те макар и непознат....

Това бях аз,

нима така и не разбра,

че смъртта дори бих си избрал,

щастлива да си ти...

Ти ме превърна в бледо копие,

и във болка, сцепена на две!

Припев:

Слушаш припева сега,

търсещ, смисъла във това,

пак ще се срещнем, зная някой ден,

изпълнена с безразличие към мен....

Обичам те и всичко в теб, не тръгвай днес,

не искам да изгубя, още част от мен,

незаменима си за мен,

и ще се моля всеки ден,

да си добре, в щастие, с мечтите си!

Припев:

Свършва втория куплет,

изгубил щастието днес,

от сърцето ми разбито,

капе любовта,

мъртва след, поредната лъжа...

На А. И.