Усмихвам се и смея истерично,
говоря сякаш нямам си проблем,
о, лудия дори не боледува,
помисляш си и бягаш ти от мен.

А можеш ли да видиш добрината,
пречупена и плачеща на две,
успя ли ти да чуеш топлината,
умираща в самотното сърце.

Прикривам се зад параван от лудост,
усмихвам се макар и да боли,
а ти така и не съзря човека,
обичащ теб зад маска от лъжи...

...И лудия понякога тъжи,
дори това да не личи....

Лудостта по нещо, което се мъчим да скрием.... Стих, излъчващ болка.

Ne vidqha li choveka v teb?

...хората, които исках да ми бъдат приятели така и не видяха човека в мен. Малко хора са успявали... Това е лоша черта... винаги оставаш не разбран, но пък се раждат стихове като този.... Благодаря ви за коментарите.

Страхотен стих, но ти си знаеш! От нещо лошо винаги излиза нещо хубаво.