През филмовия уикенд миналата седмица, насред гръцки богове и валентинки, излезе едно не по-малко обещаващо заглавие. Човекът-вълк, бе филма за който се говореше отдавна и който доста хора очакваха с нетърпение. Дали обаче продукцията на Джо Джонстън (режисирал още Джуманджи и Джурасик Парк 3) си заслужаваше очакванията и шумотевицата?
Историята ни запознава с Уорънс Талбот - човек отдал се на кариерата си и опитващ се да забрави злочестото си семейство. Един ден обаче, той получава съобщение от съпругата на брат си Гуен Конлиф, която му съобщава, че той е изчезнал. Завърнал се към своите спомени в къщата, Уорънс отново се среща със своя ексцентричен баща-сър Джон Талбот, както и с инспектор Аберлайн, захванал се с поредицата от странни изчезвания в малкото градче. Една вечер обаче, докато се опитва да разгадае случая с изчезването на брат си Уорънс бива ухапан от странното гигантско същество, изтребващо хората из градчето. И тогава, той разбира ужасната истина, че ще се превърне в съществото, срещу което се бори....
Дали Човекът-вълк оправда очакванията ми? Бих казал, че дори ги прехвърли. Със своята майсторска атмосфера и великолепна музика, която въздейства на всички възможни сетива, това е не е типичния хорър-трилър филм. За мен това е един шедъовър, който с умела стъпка може да се сравнява с Дракула на Копола или пък Слипи Холоу на любимата ни откачалка Тим Бъртън. Няма как да не спомена и уникалните специални ефекти, които не са прекалени, но всеки от тях си е на правилното място.
В актъорския състав на филма се включват звезди достижими единствено с поглед. Бенисио Дел Торо (Уорънс), е както винаги мистичен и гениален, като се первъплащава в ролята си с една неприкрита емоция. Антъни Хопкинс (Сър Талбот) е един от най-лошите злодеи, на които им е все едно за всеки и всичко, стига те да получават това, което искат. Няма как да не поздравя и великолепната Емили Блънт (Гуен) която е не само една от най-красивите жени излизали някога на големия екран, но и изключителна актриса, която заразява с грацията си всеки един зрител. Какво да кажа за Агент Смит...или по-точно Хюго Уивинг (Аберлайн), който както винаги придава на ролята си комичен чар.
Освен всички тези изключителни качества, Човекът-вълк има още едно, което го отличава от всекидневните хорър продукции. Това е една истина, която срещнахме и през 2005 година в римейка по Кинг Конг. Идеята за човека, скрит зад очите на безскрупулния звяр.
Дали ви препоръчвам филма? Естествено. Това е продукция, която ще ви разчувства, уплаши и заинтригува.

“It is said there is no sin in killing a beast... only in killing a man... but where does one begin and the other end...”

Ревюто ти е чудесно! Поздравявам те! Дори ще събера смелост и ще гледам филма!