Дванайсти клас мина толкова бързо... за щастие. Ако бях някъде другаде, с други хора, може би щеше да ми е мъчно. Може би щях да пророня дори сълза, но за хора, които не поглеждат по-далеч от егоизма си, това е недопустимо. Четири години им разрешавах да си играят с мен. Да ме използват и унижават по най-различни начини. Точно заради това, сега съм изключително доволен да кажа, че приключи. Махнах се от онзи разпадащ се свят, преди огромните каменни и ледени парчета на прозаичното да ме бяха притиснали. Повечето от хората, с които се разделям днес, четири години ме подхвърляха един към друг, сякаш бях някакво безчувствено топче за пинг понг. Техните лъжи и интриги зад гърба ми не успяха да убият едно нещо, което те нямат. Мечти. Стремежи. Копнежи, далеч от комерсиалния живот на обикновени, егоистични и жалки хорица. Аз продължавам, заедно с шоуто, наречено живот. Желая им попътен вятър въпреки всичко. А на себе си пожелавам да срещна правилните хора, с които да мога да споделя мечтите си и за пръв път да бъда разбран.
16.05.2010 14:57