Мулен Руж (2001)
Напоследък гледам предимно мюзикъли. Те успяват да ме разпуснат след цялото учене, което хвърлям покрай предстоящите матури. Според мен, чрез мюзикъла, човек попада в един по-добър свят, където хората танцуват, обичат и изразяват чувствата си с красиви рими и сред магична обстановка.
Подобен е случая и с един от хитовите филми на отдавна изминалата 2001-ва година „Мулен руж”. Създаден от всеобщия любимец, режисъора Баз Лурман, филмът не е изгубил дори и частица от красотата си, след тези 9 години. Той се превръща в един от най-награждаваните филми по това време, като присвоява два оскара и три златни глобуса (единия от тях, за най-добър филм и най-добра актриса-Никол Кидман) и още куп награди, престижни и не чак толкова.
Историята ни запознава с младия писател Крисчън, който след като започва своето безпарично съществуване в един от творческите квартали на Париж, бива открит от весела компания и запознат с един от луксозните клубове за развлечения-Мулен Руж. Из неговите развратни удоволствия, младият писател се сблъсква с истинската любов, в лицето на красивата куртизанка Сатин. Между двамата пламват високите огнъове на страстта, готови да опарят всичко за което двамата са се борили, и да ги понесат към унищожение, или желан щастлив край.
Признавам, филмът има очевидни фалове. На някои места той е някак наивен, някак камедиен, но това сякаш ни подготвя за огромната драма и послание, което ще ни среща след това. Друг проблем е леко глуповатите и нелогични отношения между Сатин и Крисчън, които от време на време напомнят на връзката на малки деца, туко що завършили осми клас. Какво да се прави, това е любовта, понякога ни кара да се чувстваме глупаво.
Макар и да споменах отрицателните черти първо, то положителните са много, много повече. Актъорите са повече от брилянтни в своите роли, макар и да изпростяват от време на време, завъртяни във водовъртежа на чувствата. Между Юън Макгрегър и Никол Кидман има една очарователна химия, която не може да се подмине с просто око. Музиката също е на изключително високо ниво, което е едно от най-важните неща за филма, все пак той е мюзикъл. Макар и саундтрака да е изграден предимно от кавъри, те са изключително професионално смесени и представени. Сред известните тракова са „Diamonds are a girl’s best friends” изпята в оригинал от Мадона, “Your song”на Елтън Джон и “The show must go on” позната ни от ветераните Queen.
Красотата на сценографията, костюмите и изключителните парижки гледки, не могат да бъдат сингуларизирани. Те са толкова изящни, че трябва да бъдат видяни, дори и от хората, които не харесват мюзикъли. Защото в тази феерия от цветове, класа и прекрасна музика има за всекиго по нещо. Комедия, драма и поука, за важните неща от живота, която ще ви остави без дъх.
няма да коментирам самия филм, а по-скоро подбора на актьорите. Понякога режисьорите не правят най-точния избор на актьори - тук се противопоставят две мнения. Едното е, че според мен Никол Кидман е твърде особен избор. Защо ли? Гледала съм повечето филми, в които е участвала и честно казано в нито един не мога да усетя, че тя се превъплъщава в ролята и че усеща характера на героинята си. Изглежда крехка, но някакси безплътна и безчувствена - това чувство винаги ме съпътства, когато я гледам в някой филм. Според мен Никол Кидман - Юън Макгрегър определено не е подходяща комбинация.