Фен съм на филмите на Ридли Скот. Той има една епична визия за филмте си, като ги изпипва до последния им недостатък. Подобен е случаят и с новата му продукция по добре известната легенда за Робин Худ. Историята проследява първите стъпки на разбойникът, пазител на бедни, като представя както него, така и тогавашна Англия по един уникален и новаторски начин.
В началото историята ни запознава със стрелецът Робин Лонгстрейд, който е в армията на Ричард Лъвското Сърце, готова да посрещне своето последно завоевание-Франция. Но кралят умира внезапно и войниците трябва да върнат короната на новият английски крал. И докато се връщат от похода, те биват пресрещнати от армията на Годфри, английски благородник, играещ подмолно на страната на Франция. Той успява да се справи почти с всички, освен с малката дружина на Робин, която успява да се спаси от похищението. Но въпреки спасението, Робин е заклет да върне меча на бащата на умиращия войн Робърт Локсли. Той трябва да отиде в Нотингам, където живее семейството на починалия войн, но преди това трябва да върне короната на егоистичния престолонаследник Крал Джон.
След като връща короната, той потегля към Нотингам, а там среща една борбена жена на име Мариан и стар човек, очакващ своя син, най-после да се върне. Между Робин и Мариан пламва тиха страст, която и двамата не могат да си позволят, в това време на война и размирици. И докато те поддържат страстта си, френската армия приближава все по-близо до Англия, като завзема и унищожава всичко до което се докосне, водена от двуличния Годфри.
Представянето на епохата е едно от най-качествените пресъздавания, от мрачната викторианска атмосфера на „Човекът вълк” насам. Костюмите, оръжията и дори веселите песни в кръчмите, напомнят за онази средновековна красота, която е вдъхновявала често и млади и стари. Какво да кажа за бойните сцени, Ридли Скот нееднократно се е доказвал като крал на епичната битка. Особено последната такава е наситена с напрежение, което ще ви остави без дъх.
Актъорския състав също е на едно високо ниво. След „Гладиатор”, Ръсел Кроу отново е начело на исторически филм на Ридли Скот, като поема главната роля на Робин Худ и отново се справя със задачата си. Мариан е изиграна от невероятната Кейт Бланшет, от която струи класа, дори и когато играе обедняла вдовица, както е случая тук. Марк Стронг играе, каквото винаги си играе и му е удобно, а именно злодеят. Макар и да е убедителен като Годфри, той бавно, но сигурно поне на мен започва да ми омръзва. За да си актъор, трябва да поемаш и рискове, а точно той винаги играе на сигурно, може би защото не е сигурен, че ще се понрави на публиката в друго лице. Определено мога да похваля актъора Оскар Исак, играещ ролята на младия крал Джон. Той добавя към ролята си нужната доза ирония и егоцентризъм, като накрая получаваме един човек, стремящ се към властта и готов да полети високо, без дори да подозира, че от високо се пада най-болезнено. Нещо, на което сме свидетели дори и в днешните времена.
Новият прочит на известната легенда за Робин Худ е един уникален микс от емоции, поуки и епична красота, които макар и събрани в два часа и половина няма да ви оставят време, да гледате към своите часовници.
8.5 / 10
23.05.2010 16:37
Много добре написано ревю. Изпрати го на някое списание, техните рядко са по-добри :) .
24.05.2010 11:53
Ревюто ти отразява абсолютно всички достойнства на филма и мога да кажа, че е написано доста професионално. Наистина си заслужава да се прочете от повече хора.