Преди по-малко от месец, пред очите ми се появи едно заглавие, което ми се видя доста любопитно. „Четецът”, творение на немския автор Бернхард Шлинк, изглеждаше като онези истории, които могат да провокират някакво мислене в теб, подобно на творчеството на Карлос Руис Сафон.
Историята разказва за младото момче, професорски син, който се влюбва в доста по-възрастната от него Хана и двамата преживяват своя романс. Насред техните лични отношения се явява четенето, което се превръща в кулминация на техните платонични желания и страсти. Но изведнъж Хана изчезва безслдедно, а младото момче остава само, изгубено насред мрачните въпроси за нейното изчезване. Години по-късно, той е млад студент по право, и макар да се е простил със спомените си за красивата и мистична жена, той трябва отново да се срещне с тях, насред съдебната зала, където трябва да стане свидетел на едно дело, в което обвиняват неговата любима в убийството на беззащитни хора насред ужасяващите огнъове на Концентрационните лагери през Втората световна война. Но макар и любимата му да получава тежка присъда за деянията си, той решава да продължи техния ритуал с четенето, дори и когато тя е зад решеткита на ледения затвор на своята мнима вина.
„Четецът” е една наистина стойностна книга, написана със силен замах и изключително чувство. Талантът на Бернхард Шлинк, успява да ни направи съпричастни на драмата на младото момче и неговата възрастна любима и да остави след последната страница, много чисто човешки въпроси, на които всеки един от нас търси отговор през определен етап от живота си. Защото преди всичко „Четецът” е книга за чисточовешките емоции и размишления. Книга за прошката и любовта, които ни съпровождат през целия ни живот, та чак до последните дни, в които осъзнаваме, че истински стойностните неща в съществуването ни, са били онези, които дори и когато сме съгрешили, не са се отрекли от нас...
До всички чели и не чели постинга ми на ...
Нидерландия е правилно име на държавата,...
