Когато погледнах изключително любопитното резюме на „Крадецът на книги” аз очаквах някаква книга с лек, неангажиращ хумор, подобен на творбите на Тери Пратчет. Впуснах се в прочита на тези повече от 400 страници без особени очаквания, търсещ една сърцата и различна разтуха.
Книгата разказва историята на малката Лизел, която попада при приемно семейство, след смъртта на брат си. Новото й семейство, макар и бедно я приема с цялата любов на която е способно, като новият й баща я научава да чете и да разбере красотата и силата на думите. Освен това, момичето се сдобива с много приятели, като симпатичния Руди, с когото заедно делят и лошо и хубаво. Живота на малкото момиченце претърпява много катаклизми, а един от тях несъмнено е когато родителите й започват да прикриват един евреин в мазето си от хищните ръце на Хитлер и огнъовете на Втората световна война. Евреин, в когото тя намира поредния незаменим приятел. Насред падащи бомби и беднота, това е историята на Крадецът на книги и неговото израстване, разказани от най-мрачният разказвач-смъртта.
Признавам си, че не бях прав. Историята на Зюсак е една от онези истории, които няма как да не останат задълго в съзнанието ти след последната страница. Една от онези истории, които съжаляваш, че са свършили след като затвориш последната страница и бързо отваряш на някоя страница, за да препрочетеш любим пасаж. В романа се разкрива не само каква е истинската стойност на думите, а й ужасът от Втората световна война, който е разкрит не само от гледната точка на евреите и техните срадания, а и от страната на малките немски деца и техните родители, осъдени да идат далеч от тях, без да знаят дали ще се върнат или ще останат завинаги по бойните полета на смъртта.
Впуснете се в света на Лизел-малкият крадец на книги. Нейната история ще ви бъде разказана по необикновен начин, от един необикновен, но сладкодумен разказвач.
Поздрави!
от също един талантлив писател като теб.
Оказа се, че я няма в книжарниците.
Поздрави!
