През огнения месец август, хората просто не издържат на наобиколилите ги жеги и заминават ту за море, ту за планина. Аз, като един уморен от ежедневието човек, нямаше как също да не стегна саковете и да потегля нанякъде. Това някъде отново ще е прекрасния град Поморие, който винаги ме е вдъхновявал и изпълвал с приятни емоции. Поредна година вече ходя там и го познава почти като мой роден кът. Атрактивните извиващи се улички, морската алея, по която не веднъж съм се разхождал и фарът, който се е възправил в далечината като един суров Посейдон, са само част от красотите на този прекрасен град.

Освен това, той е близо до едни от най-великолепните морски градове по нашето черноморие. Адски бързо може да се стигне до автентичните красоти на Несебър или пък до морската градина на Бургас. Тази година обаче, едно друго градче привлече погледа ми. След като представих Созопол като място на действието в своя втори роман, аз нямаше как да не пропадна в обаянието на този град. Точно затова, тази година мисля да си направя една разходка до там и да разгледам забележителностите, при които съм сигурен, че ще остане част от сърцето ми.

Време е да ида до огнения морски бряк, откъдето ще събирам спомени за камината на съзнанието си, с които ще се топля, когато дойдат меланхоличните есенни и ледените зимни дни.