Прочетен: 6512 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2010 00:41
Още с появата на първия тийзър, „Последният повелител на въздуха” се нареди в челните места на филмите, които трябва да видя това лято. Филмът, екранизация на първия сезон от известния анимационен сериал „Аватар : Последният повелител на въздуха”, е режисиран от индиеца М. Найт Шаямалан. Заради по-ранното излизане на Джеймс Камеръновия кинохит „Аватар”, първото име на оригиналната история е премахнато, за да остне не по-малко обещаващо заглавие.
Филмът ни пренася в един свят, разединен от войната, в която народите на огъня, се опитват да подтиснат тези на другите три сили-водата, земята и въздуха. Единствено могъщият „Аватар”, изчезнал преди век, може да обедини четирите нации и да използва силите им за доброто на хората. Тази надежда обаче, отдавна е умряла под напора на огнените подтисници. Всичко се променя, когато четиринайсет годишната повелителка от народите на водата Катара и нейният брат Сокка, събуждат от вековния сън, последният останал повелител на въздуха, който е предопределен да бъде новият „Аватар”. Малкото момче, на име Енг, дори не подозира, че е спало своя леден сън цял век, а през това време, огнените злодеи са унищожили неговаия народ. Той се явява като последната светлина, явила се на хоризонта на убийства и отвличания, причинявани от хората на огъня. Но картите отново се обръщат в полза на огнените повелители, когато прогонения от могъщия си баща принц Зуко, намира местоположението на Енг и го взема за свой заложник. Възложената мисия от баща му е единственият начин, прогоненият да се върне обратно под сигурното крило на огненият лорд, и той приема тази задача, на живот и смърт. Заедно със своя чичо Ирох, той подлага повелителя на тест, който Енг неочаквано издържа. След като успява да се спаси от огнените повелители и техните гигантски, метални кораби, повелителя, Катара и Сокка започват едно дълго пътуване към Северните водни кралства, където последният повелител трябва да научи как да управлява елементите на водата и да спасят кралството на младата принцеса Йе. Но по този трънлив път, те трябва да се пазят не само от лапите на амбицирания да си върне високия ранг принц, но и от командира на огнената армия Зао, който крие още по-голям мрак, в своята властолюбива душа.
Ще започна с това, че не съм гледал анимационните серии. Може би са по-добри от филма, но дори и така да е, аз се запитах дали с всички, които пускат негативните коментари по форуми и сайтове, всъщност сме гледали един и същ филм. Откакто филмът тръгна преди повече от месец по световните кина, от критици и фенове се появиха различни негативни коментари, които ту критикуваха сценария, ту режисъорските хрумвания, ту актъорския състав. Някои го определяха за най-лошия филм на годината, други за най-лошия филм на всички времена. Трети пък се оплакваха, че „Шаямалан унищожил тяхната любима анимация”. Първото, което искам да кажа по повод всички тези нападки, е че филмът и анимационните серии са две различни неща. Вярно, имат един първоизточник, но в игралния филм всичко трябва да е по-разчупено, по-реалистично и разбира се, по-сбито, за да може историята да върви гладко и разбираемо. Все пак не трябва да забравяме, че само сериите по „Първа книга-Вода” бяха 20-тина. От тези серии, трябва да се извадят по-интересните неща и да се гарнират с оригинално режисъорско миселен и умел сценарии. Нещо, което лично за мен, Шаямалан е постигнал. Преди да започна да давам мнението си за всеки елемент от филма, искам да кажа отново, че нито съм фен на анимацията, нито съм запален поддръжник на Шаямалан, който ми е познат единствено със „Шесто чувство” и „Селото”. (И не, не са ми платили, за да напиша похвална статия, както предположи един хейтър по форумите.)
Първото нещо, което искам да похваля е музиката. Тя поддържа бързото темпо на филма, като подправя неговия епичен размах със запечатващи се в главата мелодии и подсилва емоционалните моменти. Специални поздрави тук отнася композитора Джеймс Нютън Хауърд, който за седми път е в екип с М. Найт.
Технически, филмът е едно визуално пиршество. Ефектите, обстановката и хореографията на битките за мен го поставят веднага след Камеръновия Аватар, по динамика и стил. Особено красиви са бойните сцена с водните повелители, където водата е техния верен другар. Макар и доста хора да нахулиха филма и за излишното използване на трийзмерната технология, аз смятам, че нещата и тук са се получили доста сполучливо. Технологията беше представена ненатрапчиво, без да кара очите ни да болят след филма, и все пак успяваше да ни пренесе в този омаен свят на вода, огън, въздух и земя. Северното водно кралство е направено по невероятен начин, като пейзажът пълнеше окото и карше зрителя да затаи дъха си.
Актъорите са друга част от филма, в която също няма особено слаби звена. Последният повелител е изигран от 13 годишния Ноа Ринджър, който от ранна възраст се занимава с бойни изкуства, в частност таекуондо. Макар и това да е първата му голяма роля, той се справя със замах и успява да привлече погледът на публиката върху себе си. Катара е изиграна от сладката Никола Пелц, която също прави добро впечатление. Джаксън Ратбоун, тук играе братът на Катара, Сокка, като това е второто му превъплъщение в голяма продукция това лято. Принц Зуко е изигран от невероятния Дев Пател, който направо блести (или по-скоро гори) във филма като една от големите му звезди. Младият индиец за пореден път доказва, че има още какво да ни покаже, след като показа потенциал в грабналия камара оскари „Беднякът Милионер”, като превръща героя си в една отчаяна душа, опитваща се да се докаже на своя зъл баща, като превърне доброто в себе си в огнен мрак. Добро впечатление прави и Шоун Тюб, който играе ролята на съвестния чичо Ирох, опитващ се да покаже на Зуко, че яростта не е единствения път. Истинска грация показва принцесата на водното царство Йе, която е изиграна от прекрасната Сейшел Габриел, една истинска красавица, пръскаща искри, макар и в малка част от филма. По-лошият злодей, командир Зао, е изигран от Аасиф Мандви, неговия персонаж е готов на всичко, за да се докаже пред своя лорд.
Дойде време и за сценария, който е писан отново от М. Найт Шаямалан. Очаквах това да бъде наистина най-слабото звено във филма. Всички хулеха глупавите реплики и дървени действия на актъорите, но за мен, нещата се оказаха съвсем други. Сценарият има някои дълбоки реплики, над които зрителите трябва да се замислят. Огромни послания за младото поколение, което вместо да недоволства и пищи, колко разрушен е любимият му сериал, по-добре да се спре и запита, дали наистина онова, което причинява огнения народ, не е нещото, което ние, хората, си причиняваме всеки ден. Продукцията, която според някои източници струва солидните 280 000 000 долара, всъщност не беше нито агонизираща, нито претупана, нито инфантилна. М. Найт, отново се доказа като режисъор, като представи някои много идейни хрумвания, и представи филма по един истински и емоционален начин. От дъното, „Последният повелител на въздуха”, поне в моята лична класация, се изкачи в топ 3 на най-добрите, истински и стилни продукции на годината. И не ме интересува, колко още отрицателни коментари или златни малинки ще вземе това невероятно фентъзи приключение. Макар и да не е най-добрият филм на всички времена, той не е и най-лошият. Стига зрителят да е непредубеден и да не се влияе от настървеността с която критиците се опитват да смачкат Шаямалан, може би филмът ще остави трайна следа в съзнанието. Гледайте „Последният повелител на въздуха”. Той има какво да ви каже.
"There are reasons each of us are born. We have to find those reasons!"
100 / 100
А сега се насладете на динамичния трейлър:
Това, което видях и чух в "Последния повелител на въздуха" ми беше достатъчно, защото тук борбата между "доброто и злото" не е еднозначна и е с послепис... Иначе заявката е за добро начало на бъдещата тетралогия, мисля, че ще има успех, ако не у нас, то със сигурност по света!
06.12.2010 16:56
