1.
makont -
Много е хубаво, но
29.08.2010 12:13
много тъжно, ти си талант, умееш да предадеш силата на чувствата, стените на къщите дори страдат. Защо пишеш толкова тъжно, нима само когато има болка се създава изкуство. Усмихни се, защото имам чувството, че и ти си много тъжен млад човек, а светът е прекрасен, внего няма само раздяла и тъга. Има и любов, и смях, и птици, и приятели. дори в момента любовта да си е отишла или приятел те е предал, то това не е била твоята любов или твоя приятел. Те те чакат. Усмихни се, таланте. Хубава неделя.
цитирай
Благодаря ти много за позитивния пост. За жалост и приятелите, и любовта и всичко останало ме е предало наведнъж. Дали чакат, и къде чакат не знам... Знам само, че в момента съм самотник.... Радвам се, че ме мислиш за талант, само той ми остана... Поздрави!
цитирай
3.
miaa -
В твоите красиви разкази винаги има ...
29.08.2010 12:18
В твоите красиви разкази винаги има тъга:) Ще споделя с теб моето разбиране за хората, които са били заедно и е трябвало да се разделят, поради една или друга причина.Има хиляди от тях. Човек ,когато обича някого не се разделя с любимия.
Дори да не се видят никога повЕче/ поради смърт или заминаване в друга държава или др./ и пр.
Любовта остава да топли сърцата.Тя не умира. Дори , ако не може да се преживEе пълноценно в човешкия смисъл , който влагаме...
Един ден, може би в някой друг живот, сродните души ще се срещнат и ще бъдат отново щастливи. Нищо хубаво не се губи, напротив то се увеличава и проявява рано или късно. Хубав ден Thefaceoftheshadow!
цитирай
Може би си права за това, че любовта остава в друг живот, но дали изобщо друг живот съществува? Може би... Всички някой ден ще разберем. А дари любовта топли или направо изгаря болезнено сърцата... това вече мога да съдя по себе си. Поздрави от мен! Хубав ден ти желая!
цитирай
5.
miaa -
Има друг живот, по- разумен и по-...
29.08.2010 12:29
Има друг живот, по- разумен и по-висш от нашия! Всички, които се обичат, ще се срещнат там:)))))) Искаме да е така , вярваме в това, полагаме усилия за да сме по- добри и по- успешни , за да продължим напред:))
Защо пък не?!
цитирай
6.
razkazvachka -
Тъгата е част от живота! И част от изкуството - не може без нея.
29.08.2010 12:41
Но не е всичко.
Хубав разказ - хванал си дъното - а дъното е безразличието, което се мержелее, но не е дошло. И това е добре.
Поздравления!
цитирай
7.
kometapg -
Знаеш и аз какво мисля за разказа ти! ...
29.08.2010 14:26
Знаеш и аз какво мисля за разказа ти! Чудесен е - истински и проникновен, а и всичко което съм чела от теб! И винаги съм ти казвала да гледаш напред сред светлината, да не позволяваш тя да бъде помрачаванана и да вярваш в бъдещето. Имаш силата, а и още нещо, което малко хора притежават. Поздрави!
цитирай
8.
mamas -
Не искам да повтарям предишните коментирали, но ...
29.08.2010 14:36
Ако това наистина са твои преживявания, а не влизане в образа на литературен герой, бих ти пожелала повече ведрост и оптимизъм. Присъщо е на неопитната младост да глобализира, да изживява дълбоко и тежко всяко разочарование. Но това са просто уроци по пътя към съзряването, трупане на опит. Запази в спомените си хубавото, поучи се от грешките си (всички грешим...) и продължи напред.
Успех - житейски и творчески!
цитирай
Да, тъгата не е всичко. Но когато остане само тя вече става лошо... Поздрави!
цитирай
Благодаря ти Светле, радвам се, че мислиш така! Поздрави!
цитирай
Надявам се да има повече светлина във всички нас. Поздрави!
цитирай
12.
enjoy6 -
Раздялата е част от извървения Път,
29.08.2010 18:27
наистина, човек не трябва да крие емоциите си,
дори и когато са част от поредното разочарование,
но...но винаги има едно но и когато се затвори една
врата, не знаем, че се отваря нова, просто не трябва
да се спира трябва да се продължава напред!
Поздрави на теб самия и повече позитивни преживявания!
Поздравление за така изкусно предаденото чувство,
на мен самата след прочита ми стана студено, но метеоролозите
обещават още слънце и лято!:)
цитирай
Радвам се, че си успяла да го усетиш! А метеоролозите не са важни. Важно е вътре в нас да е слънчево и топло. А аз мисля, че топлите дни тепърва предстоят! Поздрави!
цитирай
14.
kundalini -
не успях да го почувствам като истинско преживяване
29.08.2010 18:58
може би защото нямам сърце
или не съм обичала така
или заради улицата- рибарска:)/еднакво звучи като търговска:)/
изобщо заради нещо, което на мен ми се струва неистинско
"Тези двама души щяха да покорят различни върхове........" - тогава не е любов.
съвсем не означава, че не е хубаво написано, напротив!
ще прочета още нещо от теб:)
поздрави!
цитирай
Радвам се, че все пак хвърли един поглед. Това, че не си го почувствала хич не е показател, че нямаш сърце... А "Рибарска"... това е една улица в Созопол на която... както и да е. Благодаря ти за посещението, радвам се, че все пак, може би, ти хареса написаното. Поздрави!
цитирай
Тъжно, но и красиво!
Поздрави!
цитирай
Радвам се, че ти хареса! Поздрави!
цитирай
18.
megg -
В тясната улица на битието
29.08.2010 21:22
Светла тъга струи от всяка дума. И въпреки че безразличието често бележи края на любовта, хубаво е, че я е имало! Поздрави!
цитирай
19.
анонимен -
!
29.08.2010 21:27
По същество не е разказ, а прозаична миниатюра.
Има спомени към, които не се привиква, ако животът не ти даде възможност в един момент да ги видиш в друг ракурс. Дотогава са болка. Хронифицирана, тъпа, но болка, а щом има болка, значи любовта не е умряла.
Не е прецизен текстът. Трябва да се осмисли още.
Успех в писането!
цитирай
Да, любовта винаги е добре дошла. А, когато си отиде, важното е, че я е имало. Поздрави!
цитирай
Така поднесена критиката ми харесва, малко повече. Критика е, но е градивна и изказана без злоба. По същество, благодаря ти, че спомена за миниатюрата. Наистина може би съм можел да го доизмисля, да го направя по-дълъг или по-прецизен, ала на този етап не бих искал, защото това съм почувствал, и това съм написал. Едва ли ще успея да напиша повече поне по този текст. Поздрави от мен!
цитирай
22.
анонимен -
Пишеш пленително!
29.08.2010 22:49
А аз бях там! Стоях на улица "Рибарска" и гледах момчето и момичето благодарение на теб... Описал си всичко по начин, който те пренася на приказното място!
Харесва ми подборът ти на думи, стилът ти на писане, любовта, която струи през редовете... Има нещо вълшебно в тази тъжна раздяла...
Продължавай да пишеш!
цитирай
Благодаря ти за изключително хубавия коментар! Поздрави!
цитирай
Не само талантът ти е останал, Иване! Я виж, колко приятели идват тук, за да споделят написаното от теб и да ти предадат почувстваното от тях... Така че не е само талантът с теб!
цитирай
Напълно вярно е това, което казваш! В това се убедих най-много вчера вечерта. За това вече гледам по-позитивно на нещата. Благодаря, че се отби! Поздрави!
цитирай
26.
tili -
Тя, улица "Ринарска" за това
30.08.2010 09:18
ще съществува вечно, за да има къде да се скитат спомените на покления влюбени....
цитирай
Всички сме самотни понякога,но съдбата е наш приятел,не ни оставя за дълго да бъдем самотници.Така,че се подготвяй за ново начало,блянувано и желано!
цитирай
thefaceoftheshadow написа:
Радвам се, че ти хареса! Поздрави!
Постинга ти събуди мои стари спомени от Созопол, там се случи нещо, което никога няма да забравя.
цитирай
29.
dengubara -
Браво! Поздравявам те! А! Улицата от снимката ми е смътно позната... Гледай ти! Светът е малък...
30.08.2010 16:52
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай
Все някъде трябва да има подобно място... пълно с влюбени спомени! Поздрави!
цитирай
Очаквам това начало и се моля за него... На всички ще ни е нужно. Радвам се, че ме посети! Поздрави!
цитирай
Градът се превръща в още по-невероятно място..., когато е дом на някои спомени! Поздрави!
цитирай
Благодаря ти за поздрава! Поздрави и от мен!
цитирай
34.
desilazarova -
Прочетох разказа ти многократно, ...
31.08.2010 00:34
Прочетох разказа ти многократно, но всеки път отлагах коментара. Може би, защото написаното много ме впечатли ! Поздравления, thefaceoftheshadow! Очаквам с нетърпение следващите твои неща!
цитирай
35.
lamiata -
Сантиментът е присъщ на всички възрасти!
31.08.2010 00:48
Но той не е градивен. Препрочитай Хашек, Илф и Петров и подобни явления, за да се заредиш с повече самоирония! Тя е необходима на таланта ти - да хакнеш всемирната си тъга и да те помни мало и голямо! Тя също се нуждае от майтапоподобна трактовка. Знаеш, че много те харесвам, като разказвач и това ти го казвам, като едно дърто копеле, което не е съмсем загубено в гората, хе-хе!
цитирай
Радвам се, че нещата ми ти въздействат по този начин! Поздрави!
цитирай
Ще прочета авторите, които ми препоръча при първа възможност. Имам само един проблем-некадърен комик съм... дано все пак успея да се справя с този проблем... Поздрави!
цитирай
38.
gothic -
:(
02.09.2010 03:02
Скоро ми се случи. Не сме млади. Не сме свободни. Ръцете ни се докоснаха два-три пъти. Но любов имаше. Не се гледахме на раздяла. Пишехме си. Но е същото. Мамка му, боли по същия начин!
цитирай
На всеки се случва.... но винаги боли... Няма възраст за тези неща. Все някак ще се го преживеем! Поздрави!
цитирай
40.
gothic -
Поздрави и за теб!
02.09.2010 20:07
Ще ми разрешиш ли да го сложа във Фейсбук? Искам и тя да го прочете :(
цитирай
...и мислиш, че ще помогне, използвай го.
цитирай
42.
gothic -
Знам че няма да помогне. Но все пак. . ...
03.09.2010 01:06
Знам че няма да помогне. Но все пак.....Благодаря ти!
цитирай
43.
katan -
Хубава миниатюра!
05.09.2010 14:33
На мен не ми беше много тъжно - съвсееем мъничко само.
Нали тук става дума за момче и момиче?
За тях ще остане един светъл спомен от преживяното в Созопол и за раздялата на ул."Рибарска" ще си спомнят с умиление и светла носталгия.
Поздравявам те за написаното!
цитирай
...дано все пак всеки запази такива спомени сред раздяла. По-здравословно е! Поздрави!
цитирай
45.
priqtel12 -
Тежка е такава една раздяла,
05.09.2010 19:46
боли и е тъжно и болно на сърцето, а спомените остават- скъпи или болезнени, но винаги докосващи душите.....
цитирай
46.
rumqnadikova -
Радвам се, че ти хареса! Поздрав...
09.09.2010 12:38
sparotok написа:
thefaceoftheshadow написа:
Радвам се, че ти хареса! Поздрави!
Постинга ти събуди мои стари спомени от Созопол, там се случи нещо, което никога няма да забравя.
Кой обича да се хвали...усмивка-закачлива....
цитирай