Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2010 12:33 - Хвърчилото на живота
Автор: thefaceoftheshadow Категория: Други   
Прочетен: 14142 Коментари: 47 Гласове:
50


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Здравейте приятели! Днешния постинг е свързан с онези, които сме изгубили, или все още се борят с една от най-страшните болести-рака. На всички ни е известно, че тя покосява от малки деца до вече възрастни хора. Нека помълчим в памет на изгубените си приятели, и да се помолим за спасението на онези, които още имат силата да се борят с ужаса на болеста.

Хвърчилото на живота

Даниел лежеше в болничната си стая и се опитваше да преглътне тежестта в гърдите си. Системите около него го обграждаха с пискливия си глас. Той беше като някаква предсмъртна песен, отваряща вратата към един друг, по-добър свят.
Момчето беше едва 19 годишно. Преди година бе получил страшната диагноза за рак на белия дроб. Спомни си какъв шок бе това за близките му. Родителите му вече не бяха на себе си. Караха се и едва криеха сълзите си, докато се опитваха да го даряват с онази спокойна любов, която той получаваше преди. Майката и бащата, отчаяни от тежкия удар на съдбата, започнаха да търсят всякакви видове лечение. Преминаха през много лекарства и химеотерапии. Обиколиха различни клиники и лекари, за да се узоват единствено пред непоклатимия факт-техния собствени син нямаше да види най-светлите дни от своята младост. Оставаше му около година. Всичко това преминаваше покрай кървавите останки от кашлицата, ужасната болка в гърдите и онази ужасяваща прегракналост, която превръщаше гласа на Даниел в смъртен вопъл.
А какво чувстваше той сега?
Беше свикнал с болката след тази година. В болничното легло от него беше останало единствено примирението. То го караше да се сприятели с ужасните хрипове вътре в себе си. Скоро всичко щеше да приключи. Факт, с който единствено родителите му не можеха да се примирят.
Майка му влезе в стаята и седна на стола до леглото. Място, на което тя и баща прекарваха своите дни и нощи. С пресилена усмивка тя хвана ръката на сина си и се опита да я стопли със своята майчинска любов.
-Как си днес, скъпи?-попита го с тих глас тя.
-Както всеки ден-процеди той с уморен глас.-Очакващ спасение...
Майка му се доближи до мъртвешки бялото му лице и отместна кичур от него.
-Спасението те очаква, момчето ми. Днес намерихме една новооткрита болница, която е снабдена с най-новата техника за лечение на...
-Стига мамо, моля те...
Изтощеният глас на момчето повика у жената красиви спомени от неговото детство. Първият му рожден ден, семейните почивки или вечерите, които прекарваха тримата. Помнеше неговото хвърличо, което заедно с баща му се опитваха да обуздаят насред яростните вятърни вълни.
Не можеше да се откаже от всички тези спомени просто така. Той беше единственото й дете. Първородният син, който с такъв трепет очакваше...
-Уморен съм-едва, едва изрече той.-От болката в гърдите ми, от тази да ви гледам как с татко всеки ден се погубвате, в опит да спасите нещо, което вече не е във ваши ръце.
Даниел примигна срещу навлажнените очи не майка си.
-Пусни ме...-прошепна й той.
-Не мога-поклати глава жената, докато сълзите се стичаха като неизказани думи по бузите й.
-С татко трябва да продължите. Вашият живот предстой. Може да имате още едно дете... Трябва...
Майката стисна още по-силно ръката на гаснещия си син, сякаш се опитваше да го задържи в света на болката.
-Предайте му любовта, която дадохте на мен. Тази любов ме накара да се наслаждавам на живота, макар и той да беше кратък. Накара ме, да посрещна сега смъртта, с мир в очите си...
През сълзи, майката си спомни онзи далечен ден, след страшното откритие, когато насред собствената си тегоба, Даниел беше направил дървена бебешка люлка. Още тогава той усещаше края си. Още тогава, той беше измислил своето последно желание. Искаше родителите му да възвърнат радостта си, чрез втората рожба, която да смекчи болката по загубата на първородния син.
-Време е аз да си почина, а вие да преоткриете живота си...
Майката погали лицето на сина си. Легна до него и го прегърна през кръста, както правеше, когато той беше малко момче. И той заспа дълбоко, поел към безкрая в ръцете на онази жена, която му беше подарила живот...

                                                       10 години по-късно

 Бащата държеше ръцете на малкия си син, докато двамата направляваха разноцветното хвърчило. То се мяташе на всички страни, докато се опитваха да го осмирят, докосвано от игривите ръце на вятъра. Майката седеше на постланата кърпа и махаше на двамата любими мъже.
Малкото момче се отдръпна назад уплашено, почти изпуснало дръжката на хвърчилото. Баща му хвана нежно малките му ръчички и двамата отново започнаха да управляват хвърчилото.
-Виждаш ли белите облаци, синко?-попита бащата.
Момчето се засмя, възвърнало своето настроение.
-Не се страхувай от вятъра, защото от там бди ангел, който никога няма да се откаже от теб.
Бащата си пое дълбоко дъх, срещнал се с един любим спомен.
-Никога няма да се откаже от нас...





Гласувай:
50



1. malchaniaotnadejda7 - Ангелите бдят над обичните си...
08.09.2010 12:45
И ги изцеряват. Никога няма да загубим тази битка!
цитирай
2. lamiata - Съкрушаваш
08.09.2010 12:51
и възвисяваш!!!
цитирай
3. thefaceoftheshadow - malchaniaotnadejda7
08.09.2010 12:55
Трябва да се борим до последно! Поздрави!
цитирай
4. thefaceoftheshadow - lamiata
08.09.2010 12:57
Благодаря, че се отби! Поздрави!
цитирай
5. xxxx - прочетох болката.
08.09.2010 13:20
и аз. бях тук. тихичко така.
цитирай
6. thefaceoftheshadow - xxxx
08.09.2010 13:22
Благодаря ти, че беше тук. Макар и тихичко! Поздрави!
цитирай
7. desilazarova - Прекрасен разказ!
08.09.2010 13:25
Прекрасен разказ!
цитирай
8. miaa - Много тъжен разказ! Следващия път ще очаквам по- оптимистичен Thefaceoftheshadow
08.09.2010 13:26
Това е тъжната част от живота ни за съжаление! Никой не е застрахован от беди и трудности/ дай Боже да има повече радост/ и може да го сполети нелепата загуба на близък и млад човек!От това по- голяма трагедия няма за тези, които са на земята. Но човек трябва да продължи и да вярва, че хубавите неща ще има и Ангелът- пазител ще бди над тях!
цитирай
9. thefaceoftheshadow - desilazarova
08.09.2010 13:27
Благодаря ти, че се отби Деси! Поздрави!
цитирай
10. thefaceoftheshadow - miaa
08.09.2010 13:28
Остава надеждата, така е! Поздрави!
цитирай
11. gothic - Имах неприятно близък допир с рак ...
08.09.2010 13:38
Имах неприятно близък допир с рак преди няколко години. Слава Богу, оказа се доброкачествен тумор и се разминах само с операция. Благодаря ти за разказа!!!
цитирай
12. thefaceoftheshadow - gothic
08.09.2010 13:46
И аз благодаря, че прочете. Радвам се, че всичко е минало добре! Поздрави!
цитирай
13. kometapg - Много болезнен и хубав разказ! П...
08.09.2010 15:40
Много болезнен и хубав разказ! Поздравявам те за идеята и начина, по които е написан текста!
цитирай
14. scarlety - Хубав разказ!
08.09.2010 16:48
Поздравления за идеята и постинга!
цитирай
15. armorica - Двама бяха
08.09.2010 17:24
Навремето едно след друго се родиха децата ми - най-голямата радост в живота на всеки човек Години след това ракът отне двама от най-близките ми хора. Умряха в ръцете ми. Сега чакам онези, които ще запълнят празнотата.
А ти имаш красива душа, момче.
цитирай
16. stela50 - Хубав разказ...написан с болка, надежда и вяра .
08.09.2010 18:28
Родителите ми починаха млади ,покосени от ужасната болест...
Много е важна силата на духа и приятелското рамо в тази борба .
Поздравления за постинга !
цитирай
17. megg - В очакване на спасението
08.09.2010 20:27
А то толкова често е в любовта. Тя крепи живота... и го продължава с безкрая на един полет. Поздравления!
цитирай
18. mamas - Хубав разказ...
08.09.2010 20:48
Загубила съм и аз близки хора от тази коварна болест. Боли...
цитирай
19. thefaceoftheshadow - kometapg
08.09.2010 22:51
Благодаря ти за коментара! Поздрави от мен!
цитирай
20. thefaceoftheshadow - scarlety
08.09.2010 22:52
Радвам се, че ти хареса! Поздрави и на теб!
цитирай
21. thefaceoftheshadow - armorica
08.09.2010 22:53
Съжалявам за болката ти... Надявам се скоро да посрещнеш онези, които ще могат да я разсеят. Поздрави!
цитирай
22. thefaceoftheshadow - stela50
08.09.2010 22:53
Приятелството много често е носител на надеждата. Силна си, щом си устояла на това изпитание! Поздрави!
цитирай
23. thefaceoftheshadow - megg
08.09.2010 22:54
Напълно вярно е това, което казваш! Любовта ще спаси света! Поздрави!
цитирай
24. thefaceoftheshadow - mamas
08.09.2010 22:55
Така е, боли... Но пък трябва да се борим и да продължим живота си, като съхраним любовта в сърцата си! Поздрави!
цитирай
25. tili - Ох, колко
09.09.2010 02:00
ангелски човечен разказ! Извисява над болката.
цитирай
26. thefaceoftheshadow - tili
09.09.2010 10:09
Благодаря ти, че се отби! Радвам се, че мислиш така! Поздрави!
цитирай
27. silver4eto - Нежно описание на грубата страна на ...
09.09.2010 12:20
Нежно описание на грубата страна на живота! Пишеш много проникновено - харесва ми. Хубав ден! :)
цитирай
28. thefaceoftheshadow - silver4eto
09.09.2010 12:26
Благодаря ти за мнението! Много се радвам на нови посетители! Поздрави!
цитирай
29. rumqnadikova - Привет!
09.09.2010 12:43
Очакваме нещо за любов и още нещо,може и мечти.......
цитирай
30. dengubara - Добре го даваш, приятел!
09.09.2010 15:59
Това е бая сърцераздирателно - не е толкова мъдра мъката, но иначе имаш хубави работи - да ти върви!
цитирай
31. kundalini - Няма по-силна болка от тази.
09.09.2010 17:13
Преди месец от рак почина съученик на дъщеря ми. Беше невероятно добро момче, от тези, единиците, които са родени да носят светлина....имаше вродено чувство за кавалерство, беше малък, много скромен млад мъж, не подозираше колко аристократизъм носеше ...и го излъчваше!
Родителите му са много скромни и добри хора, гордееха се с умното си момче....
Дъщеря ми беше съкрушена, не знаех какво да й кажа, за да не я боли толкова...
Помолих я да ми разкаже всички спомени с Пламен и да ги помни....и да зне, че когато си спомни за него да знае, че той се усмихва отдалече:(((((
Няма по-голяма болка от тази да си безпомощен пред смъртта на дете.
цитирай
32. thefaceoftheshadow - rumqnadikova
09.09.2010 18:23
Ще има и за любов и за мечти... Поздрави!
цитирай
33. thefaceoftheshadow - dengubara
09.09.2010 18:23
Няма кой знае каква мъдрост в мъката като цяло. Има мъдрост в действията след нея, които връщат щастието и част от изгубеното! Поздрави!
цитирай
34. thefaceoftheshadow - kundalini
09.09.2010 18:24
Така е, няма спор... Това е от онези болки, след които не знаеш дали можеш да продължиш. Поздрави!
цитирай
35. milamam - Колко ангели имаше и около мен. Даже ...
09.09.2010 21:40
Колко ангели имаше и около мен. Даже в един момент си помислих, как толкова хубави хора, са дошли на едно място в едно време с мен? Борят се, нечовешки се борят. Надяват се, да не се уморят от борбата. А аз се чудех - къде съм? Но надеждата умира последна - нали?
цитирай
36. thefaceoftheshadow - milamam
09.09.2010 21:41
Има моменти, в които надеждата не умира! Нито последна, нито първа, нито никоя. Тя се превръща в нещо ново. Ново начало например. Благодаря ти за коментара. Поздрав!
цитирай
37. bizcocho - Разказа ти е чудесен! Имам желание ...
09.09.2010 22:04
Разказа ти е чудесен! Имам желание да напиша нещо повече по повода предизвикал излизането на този разказ, но ми е много зле в момента и ще се ориентирам към леглото. Дано не забравя да се върна отново в този постинг, но мисля че няма :)
цитирай
38. thefaceoftheshadow - bizcocho
09.09.2010 22:06
Радвам се, че ти хареса! Когато имаш време заповядай пак! Поздрави!
цитирай
39. aqualia - Намерил си светлината накрая на"тунела"!
09.09.2010 23:54
Това наистина е приемствеността, връзката между надеждата и отвъдното, и надеждата ражда бъдещето! Провокираш светлина и в тези, които те четат! Поздрави
цитирай
40. thefaceoftheshadow - aqualia
09.09.2010 23:56
Радвам се, ако е така! Наистина искам да давам надежда у хората, макар и понякога нещата ми да не са толкова позитивни! Поздрави!
цитирай
41. aqualia - :))) Поздрави!
10.09.2010 00:10
:))) Поздрави!
цитирай
42. parvanova - Сила
12.09.2010 11:01
Поздравления! От този постинг лъха невероятна сила!
цитирай
43. thefaceoftheshadow - parvanova
12.09.2010 11:20
Благодаря ти за мнението! Поздрави!
цитирай
44. katan - Настръхнах и плаках.
12.09.2010 22:59
Все още съм настръхнала, а и сълзите ми не са пресъхнали.
Сила, сила, много сила и много човечност си събрал на едно място, приятелче!
"Не се страхувай от вятъра, защото от там бди ангел, който никога няма да се откаже от теб."
цитирай
45. thefaceoftheshadow - katan
12.09.2010 23:15
Радвам се, че толкова ти хареса! Наистина писах разказа с много емоция и... може би си е проличало. Поздрави!
цитирай
46. yotovava - ... преди 40 дни (вчера правихме помен) си
19.09.2010 07:02
отиде племеникът ми...

Валя
цитирай
47. thefaceoftheshadow - Съжалявам...
19.09.2010 10:39
..за загубата ви... Наистина е тежко, когато загубиш близък човек, както на теб, така и на всички останали около теб. Важното е да се задържите сплутени.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: thefaceoftheshadow
Категория: Други
Прочетен: 1205015
Постинги: 157
Коментари: 2986
Гласове: 10155
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031