България. Един мрачен нюанс от европейската действителност. Един умиращ красив цвят, насред бодли и хранещи се с повърхността му насекоми. А в този цвят-малки хора угнетени от големи бабаити и политици, лутащи се между собствените си егоистични интереси. Каква картинка. Агонизиращи спомени за една отминала велика история, която поколенията забравят с всеки изминал ден. В какво се превръщаме ние? В какво се превръща страната ни?
Да погледнем парламента и това, което си позволяват нашите любими министри. Министър без портфейл?! Колко класово звучи това прозвище. Особено когато то е свързано с човек, който нарича народа си „шибан”. Независимо с каква цел е изречена квалификацията, тя е непристойна за един министър. Най-малкото, на какво ще научи това младото поколение, което гледа от властниците ни и се учи на „стил” и „култура”. Да, говоря за Божидар Димитров. Но той не е единствения, който явно показва своята ненавист, към изнемощелите хорица, в които сме се превърнали. Друг подобен пример е нашият любим министър-председател Бойко Борисов, който наскоро ни нарече „некачествен материал”. Господ да ни е на помощ при такива позитивно настроени управници. Но освен, че трябва да търпим обидите на нашите министри, ние трябва да преглъщаме и горчивия залък на тяхното лишено от всякаква оригиналност чувство за хумор. Едва ли има някой, който да не знае най-известния подвиг на министъра на финансите Симеон Дянков. Той с усмихва сподели с всички нас, че в момента бюджета на разпадащата се страна, всъщност може да се сравни единствено с една постна пица. Нечувано!
А как стоят нещата с населението? Поредната жалка картинка. Някакви хора се опитват да забравят проблемите си, като се крият зад тиради от забавни програми и просташки музикални ритми. Крият се, зад различни алкохолни напитки, като си мислят, че се забавляват, а всъщност, дълбоко в себе си осъзнават, че с пиянството се опитват да прикрият проблемите, които в България, страната на разбитите мечти и надежди, не са никак малко. Освен това, дори и малцинствата в страната ни, се опитват да съботират нашия и без това разбъркан начин на живот. Предполагам помните случая преди месец, когато банда разярени роми убиха човек.
Но не само малцинствата и политиците са ни виновни за унищожените животи. Ние сами рушим всичко, до което се докоснем. Все още не се знае със сигурност кой е извършил убийството на сестрите Белнейски, които паднаха като едни от първите жертви на новороденото българско озлобление. Какво направихме, когато това лято бяха намерени мощи на Свети Йоан Предтеча? Нашата злоба за пореден път проговори и ни дари единствено с безплодни спорове и съмнения...
СТОП! СТОП! СТОП!
Докога ще мълчим? Докога ще се страхуваме да видим истината в очите и да признаем грешките си? А можем ли сами да се спасим или ще ни трябва спасител, подобен на Моисей от известната легенда? Този Моисей, ще трябва да разцепи водите на океана от гняв и обвинения и да ни отведе в едно по-добро време, където да можем да живеем не като „най-бедната държава в Европейския съюз”, а като нещо по-проспериращо. Но този борец за свобода, дори и дарен с най-мощните божи сили, ще трябва да се бори не само с подтисниците на народа ни. Той трябва да накара хората да повярват. Трябва да върне надеждата в едни сърца, които отдавна са забравили светлината на състраданието, дори и към самите себе си. Спасителят трябва да се пребори с хулите, които са станали ежедневие на „наследниците на Бай Ганъо” и от такива, да ни превърне отново в обикновени хора, способни без срам и страх да подадат ръка, дори и на най-жалкия и омерзен човечец. Новият Моисей, трябва да преглътне обидите, които несъмнено ще се носят като неприятен мирис около него и да продължава да се бори в неравна битка с човешкото безразличие.
Как този Моисей, ще се пребори с никнещите като тръни проблеми, не зная. Особено силен е неговия най-голям враг, неверието, което всъщност е във всички нас. А дали новият Моисей няма да е сбор от общите ни усилия и любов, които отдавна сме забравили ? Време е да докажем, че нито сме „шибани”, нито „некачествени” и ако не го направим скоро, то нашите министри ще са направили поне един верен ход-ще са ни казали истината.
Остава надеждата, че отнякъде, някой ден ще се яви спасител, който ще ни накара да повярваме в утрешния ден. А колкото до враговете ни-грабителите ще се впуснат в отвореното от силата на Моисей море, което ще се сгромоляса върху им и ще ги превърне в спомен, прикрит под необятната шир на едни мъртви тегоби.
Има ли нужда от обучение и индивидуални ...
някой да има нужда от международен транс...
14.09.2010 00:30
14.09.2010 00:44
Без тях, щяхме да сме образцова европейска страна!:))
14.09.2010 00:48
14.09.2010 15:21
всеки един от нас, защото днешните управници, колкото
и усилия да полагат, не биха могли да ни измъкнат от блатото!
А, не бихме ли могли да се запитаме и кой ни доведе до това дередже?
Все от някъде трябва да се започне и естествено, този който прави усилия, обира негативите.
Все пак те поздравявам за гражданската позиция, но остава и едно но...
Тази нация е обречена на умиране и друга по-достойна да заеме мястото й по нашите земи!
15.09.2010 13:30
НЕ СА УГОДНИ НА БОГА
" Нека приближат сега астролозите,
звездобройците и предвещателите на
новолунията, и нека те избавят от това,
което ще дойде върху тебе!
Ето, те ще бъдат като плява, огън
ще ги изгори, неще могат да се избавят от
силата на пламъка, понеже той не ще бъде
въглен, да се огрее някой, или огън, пред
който да седне."
Исая 47 :13 и 14
Какво огромно, чудно множество пророци,
предсказващо чрез астрология съдби
и подпомагащо безчетни, зли пороци
у твърде авантюристичните души!
Продават изпечатани табулограми
и купувачи на надежда плащат в брой,
очаквайки от Щастието телеграми,
но наслояващи на гръб греховен слой.
Планират и нареждат случаи и случки,
и с въжделенията си строят живот,
но пътя към добруването не налучкват,
а си копаят, без да знаят, собствен гроб,
защото Бог ни е определил съдбата
и само Той единствен може да смени
това, което ни измъчва днес душата,
и само Той изпълва всички празноти.
ЕСТИР
Всичко това вече се е случило... и ако спазваме законите Му, няма да има защо да го чакаме! Това е моето скромно мнение. ...Но както казват някъде по света : Човеци много, хора малко!
Успех, Чисто сърце!
Хубаво си го написал, но се усмихнах тъжно на оптимистичния край.
Все пак, надеждата /за Мойсей/ умира последна.
Поздрав!
Иска се воля, силно желание за промяна, решителност, за да тръгнеш по правият път. Казано е още - Помогни си сам да ти помогне и Господ!
17.09.2010 00:50
Станеш ли, да черпиш!
23.09.2010 02:16
Защото не искаме да си свършим тежката работа - човешкият прогрес не става за един ден, за един мандат, нито е въпрос на "веднъж завинаги".
Лидери много - мениджърите ги няма. Нали е нашенски изразът: на шивача децата ходят най-зле облечени, на фризьора - несресани, на учителя - ненаучени... На най-разбиращата от математика и информатика нация - сметките й не излизат, а информацията е технологично задръстена....
Мойсей е във всеки от нас - няма го богът...