“ Енергията бе като играчка в ръцете му. Научи се да изолира останалите мисли от себе си и да слива въображението си със сърцето.

   В началото болката бе нетърпима, но вече можеше да се нарече истински воин.

   Изпращаше късове от светкавична енергия, където и когато поиска. Натрошаваше здрави дървета само с един замах на ръката си. Скоро това щеше да става с всички зли души, дръзнали да унижават невинните.

   През тези два месеца той бе научил неща, които някои хора не успяваха да осъзнаят за цял живот. Изкарваше от грешките си поука и се бореше със страховете си до самия край.”

“ - Колко пъти трябва да ти повтарям, че ти не си обикновен човек, Кристияне - каза спокойно Михаил.

   Прегърна момчето през раменете и го притегли към себе си. Посочи с палец към отражението отпред и направи въображаема черта във въздуха.

   - Да не си сляп? Или може би бързо забравяш? Ти не си създаден, за да се криеш зад маската на обикновените привички. Създаден си, за да бъдеш различен!”

“ Яростта потече във вените му, както много пъти. Той обърна гръб на входа и се затича. Стигна бързо до ръба и скочи с разперени ръце. Затвори очи и се понесе из изяществото на топлия летен въздух. Всяка мисъл в момента се изгуби в сивите цветове на обикновеното. Всяко противоречие се скри зад хоризонта на желанията.

    Наметалото в миг се разцепи и двете черни като катран криле изстреляха младия мъж към висините. В момента той беше една от птиците, които летяха към свободния живот. Мечтател, копнеещ единствено да достигне върховете на нестабилната съдба. ”

„До едно дърво, малко момиченце свиреше на цигулка. Под него имаше кашон, в който хората да пускат пари, ако харесат свиренето му, или просто ако проявят малко човечност. Окъсаните му дрехи и мръсното му личице, обаче не успяваха да разчувстват замъглените им лица.

“И точно когато си изгубил надежда, точно когато си паднал дълбоко в калта и си мислиш, че всичко е изгубено, нещо се случва. Нещо, което ти връща вярата и те кара да погледнеш по друг начин на света около себе си. Идва ден, когато светлината огрява лицето ти, дори и в най-непрогледния мрак. И тогава сърцето ти стига до истината, с която вече наистина си готов да продължиш.”

„Престъпността унищожаваше бъдещето на големите държави. Лошото беше, че и България затъваше все повече в калта на самоунищожението. Богатите грабеха с пълни шепи от завоюваното с труда на бедните. За обикновените хора оставаха огризките, които страната размазваше в техните лица.” (Глава 10)

„Въпроси. Отново тези малки недоразумения, промъкващи се в човешкото съзнание, за да сеят хаос. Винаги идваха по много. Хиляди, милиони... Но един добре зададен въпрос, понякога можеше да разкрие всички.”

„Тези хора, те сякаш презират себе си. Сякаш са безчувствени кукли, управлявани от мръсното подсъзнание на някой извратен кукловод. Вървят с наведени глави и сякаш се опитват да се слеят с праха... и може би, вече са станали част от него.”