Скъпи приятели... Знам, че последния ми постинг не беше от особено ясните и позитивните, сега искам да ви изненадам с поредното ми хрумване. Разбрах някои много важни житейски уроци тази седмица. Един от тях определено беше, че не е важно дали си губещ или победител... важното е да имаш хора, които силно вярват в теб и са готови да ти помогнат, дори ако трябва да жертват своето време и спокойствие. Един специален вид хора, които си мислех, че са се изгубили отдавна от лицето на земята... приятелите. Хората, които са до нас. Онези, които са способни да ти се притекат на помощ, дори и да е ранен час, след полунощ. Онези, които ти дават без да искат нищо в замяна... Открих подобни хора. Истински хора, които ми помогнаха да се изправя на крака и да пордължа, колкото и трудно да беше да се боря срещу гигантските вълни на несправедливостта. В моя случай не бяха толкова гигантски, но все пак, се намериха не по-малко истински хора, които ми помогнаха да ги преодолея. На тези страхотни приятели да им благодаря ще бъде много, много малко... Те заслужават цялото ми доверие и подкрепа, която съм способен да им дам. И аз ще се постарая никога да не ги разочаровам, както и те не ме разочароваха. Защото независимо дали си губещ или победител, когато се обърнеш след успехите си, по-важното е да видиш минало изпъстрено с прекрасни постъпки и приятели, а не осеяно с пречупените мечти от една несправедлива битка... Всеки трябва да вярва в нещо. Аз вярвам в приятелите си. Те за мен са онова, заради което си струва да продължавам.
Сега ви представям един мой текст. Имах нужда да напиша нещо подобно след тежката седмица, която преживях. Но пък научих доста неща. И това е достатъчно.

Аз вярвам в теб

В този свят студен,
сякаш няма лек,
за онази празнота,
прикрита сред развалина.
Самота е тя,
праща дъжд сред радостта,
и насред предатели,
верността оставаш ти...

Припев:

Аз вярвам в теб,
аз вярвам в теб,
ти ни шепнеш с нежен глас,
и в последния ни час...
Аз вярвам в теб,
аз вярвам в теб,
ти ни даде любовта,
да летим, но без крила...

Често мразех се,
от теб отричах се,
и безверен бършех пак,
по пътя кървавата прах...
Но днес аз искам да вярвам,
че някой бди над мен,
чрез приятелско лице,
подкрепя моето сърце...

Припев:

И все пак приятели да не забравя да ви напомня да гласувате за дебютния ми роман, ако все още не сте го направили.- www.bukvite.bg/poem.php Ако искате да ме подкрепите по пътя към превращането на мечтата ми в реалност!

Приятелството е едно от най-ценните неща на света, без което сме като самотен остров! Поздрави, thefaceoftheshadow!:)

Чудесен постинг за приятелството си направил!
Поздравления,thefaceoftheshadow!:)

Много позитивен постинг, Thefaceoftheshadow!
Какво сме без хората, които ни обичат и подкрепят...
Още веднъж ти желая успех! Вярвам в теб!

Късмет е да имаш приятели!

може би искаш да я превърнеш в действителност:)))

С какво мога да бъда полезна?

Чудесен постинг, Ваньо! Приятелството и любовта са двете неща, които ни дават сили да продължим да вярваме и да живеем! С теб съм! Поздрави!

На самотен и враждебен остров бих добавил... Ако няма кой да те подкрепи сред човешката злоба, то си изгубен... Поздрави!

Благодаря ти, че прочете! Добро утро и успешен ден!

Не можем да продължим към мечтите си без тях! Поздрави!

Така е..., но на всеки е нужно по малко от този късмет! Поздрави!

Ами както и да го кажеш, все си е нещото, към което се стремя. Подкрепи ме в конкурса, ако вече не си го направила, така ще помогнеш достатъчно (ако ти хареса, може и да го разпространиш из приятели :D) Но истината е, че помагаш дори само като четеш блога ми и ме подкрепяш с коментарите ми. Това показва, че не съм сам в света и не пиша изцяло и само за себе си... Поздрави!

Така е Светле! Особено хубаво е да ги осъзнаеш тези неща и да ги имаш! Поздрави!

си го написал! Приятелите са голямо богатство!
Поздрави!

Така е наистина! Богатство, което е нужно на всеки! Поздрави!

Приятелите винаги остават
/Димитър Ценов /
Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш'те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.

Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа „и други”
като допуснати печатни грешки

Да си подарим това прекрасно стихотворение на Димитър Ценов и да си дадем сметка за това как би протекъл живота ни, ако винаги до нас няма поне един истински приятел. Затова нека му благодарим от сърце!
А на теб - всичко добро!

Приятелят е безценен дар за всеки човек!
Една протегната ръка, променя живота ти!

Прекрасно стихотворение наистина! Благодаря ти! Поздрави!

Променя го наистина! Толкова много сила може да даде! Поздрави!

за преодолени болки и спечелени приятели - пази ги по всички възможни начини - и те ще имат нужда от теб. А благодарността към случващото се е единственият извор на сили за всеки от нас - успех!

Ще ги пазя! Благодаря, че се отби!

Понеже е през фейсбука - не съм с този ник:)))

Благодаря ти за подкрепата! Както казах, не е важно дали ще спечеля, важното е да имам приятели като теб, които да ме подкрепят каквото и да реша и да ме съветват, когато нещо съм объркал. Благодаря ти! Поздрави!

усмихнат и преоткрит. Гласувам с две ръце за теб. Желая ти успе,млади човече, ти имаш талант. Попътен вятър!

Благодаря ти! Хубаво е човек да чуе подобно нещо в тежък момент! Поздрави!