Скъпи приятели! Искам да ви поздравя с настъпващите празници и да ви пожелая много радост и здраве, с което да се радвате на своите бъдещи успехи. Пожелавам ви и много любов, защото с нея света е едно по-топло място. Освен това съм подготвил един разказ, който се надявам да ви хареса. Една коледна приказка от реалността, която се надявам да стопли сърцата ви.



Момиченцето седеше на същото място. Държеше пред себе си същата метална кутия, в която съжалилите го хора пускаха част от своето състрадание. Стотинките дрънчаха в мрака на беднотата, след което отново се вмъкваше тишина. Покрай него минаваха всякакви хора. Всеки ден го гледаха я със снизхождение, я със съжаление. Хората винаги бяха различни. Пътници, поели в различни посоки, търсещи своето аз, насред един свят на просяци. Защото колкото и някои да се гнусяха от мръсните дрехи на тази недоносена рожба на щастието, те оставаха слепи за истината, че всеки от тях просеше внимание, просеше любов и радост в известни периоди от живота си. Едва на девет, това измъчено човешко същество трябваше да се сблъска с тази жестока истина. То бе изгубило родителите си отдавна, при неизвестен инцидент, който никой от възпитателите в дома за деца не искаше да й каже. Дали и те знаеха, това малкото момиче не успя да разбере. Пък и вече нямаше значение. Бяха затворили дома и сега тя трябваше да се скита из улиците на големия, мрачен и неприветлив град.


  А днес беше Бъдни вечер. Или поне щеше да дойде след поредния дълъг ден, в който тя трябваше да зъзне насред падащите бели снежинки. Те се разтапяха по бузите й и се превръщаха в неизплакани сълзи, които сякаш Бог й пращаше. Ангелски сълзи, които не успяваха нито да го стоплят, нито да донесат чудото, от което момиченцето толкова се нуждаеше. Името й? Наричаха я Камелия, но само мъртвите й родители знаеха какво бе то наистина. Нежно и малко цвете, което бе разкъсвано насред зимния лед. Седнала на същото място, онзи самотен ъгъл, на някаква пребоядисана сграда, Камелия се опитваше да привлече доброто у хората, поне на този прекрасен празник. Поне в деня преди Коледа, когато всички трябваше да свалят маските си и да дадат част от сърцето си, част от богатата трапеза, която всеки заслужаваше. Но този път, белият сняг нямаше как да покрие човешката чернота, която прогаряше огромна дупка в детското сърце.
Само един човек идваше често и даряваше от своята надежда. Един млад мъж, на около трийсетина години, който й се усмихваше приветливо и оставяше по някоя стотинка. Оставаше за малко до нея, мълчалив и тъжно гледащ към минаващите тълпи, след което се сбогуваше и се прибираше у дома си. Камелия не знаеше кой е, пък и не можеше да си прави изводи, беше прекалено малка. Усещаше само, че този човек можеше да обича. В неговото сърце се криеха милиони мечти, които по една или друга причина не бяха сбъднати. Вместо това, както често си фантазираше тя, те се бяха превърнали в малки птички. Да, две малки бели птички, които пееха на сърцето му и го караха да чувства, отдалечено от грозните човешки маскаради. Тази вечер тя мислеше, че тези сладкогласни животинки, щяха да пеят на сърцето му по-силно откогато и да било.
А Бъдни вечер се доближаваше до нищетата на момичето и до безразличието на този осветен от коледната украса свят. По уличните лампи бяха окачени различни присветкващи звезди, коледни елхи или дори празнични шейни. Все фигурки, които светеха в различни цветове и украсяваха натрупалата белота в различни багри. И по тези багри стъпките си оставяше Камелия, която отново се прибираше в недовършения строеж, изоставен като нея самата.


  Не беше яла от следобеда, когато успя да събере достатъчно, за да възвърне част от силите в крехото си тяло. Коремът й къркореше, а краката й бяха замръзнали и уморени. Радваше се единствено на това, че вечерта беше спокойна. Дори снежинките бяха спрели своя бърз полет към земята. Тя стъпваше по натрупалия сняг и се загръщаше в своето окъсано якенце. Спомни си една история, която бе чувала от другите деца в дома. История за едно момиче, също като нея, което продавало кибрит и кръстосвало зимните улици в търсене на малко пламъче любов. Накрая на приказката, малката душа напускаше вледененото тяло и политаше към радостните небесни порти. Колко много си приличаха двете. Като картини на една сурова действителност. Изведнъж, едно тихо ръмжене прекъсна унеса на момичето. То спря и погледна зад себе си. Три бездомни кучета бяха спрели на няколко метра, а от муцуните им се носеше свирепо ръмжене. Бездомници, като нея самата, които търсеха с какво да утолят своя глад. Търсеха нещо, с което да отмъстят на света, за своята съдба. Едва ли усещаха, че тя беше една от тях. Едва ли можеха да видят тъгата в очите й. В момента тя бе за тях една изгубена душа, която навлизаше в бедната им територия. Кучетата затичаха към нея и в същия миг тя направи рязка крачка назад. Хлъзна се на снега и падна на земята, неспособна да се бори със собственото си безсилие. Усещаше как животните се приближаваха. Очакваше да чуе и писъците на болката, но вместо това, чу един друг, мъжки глас. -Махайте се оттук! Къш! Кучетата се спряха на едно място, след което затичаха в различни посоки, отказали се от своята малка жертва. Камелия усети едни грижовни ръце, които хванаха малкото й тяло и го вдигнаха от снежната завивка. -Добре ли си? Момиченцето видя онова лице, което всеки ден й даряваше частица вяра. Онова лице, с което тя толкова бе свикнала. Сякаш чу птиците, които пееха от гърдите на този човек, по-силно откогато и да било. Мариян беше 35 годишен мъж, загубил дъщеря си и своята съпруга в автомобилна катастрофа преди пет години. Оттогава живееше сам, отдаден на своята кариера и търсещ щастието единствено в дигиталните новости. Но когато видя лицето на малката Камелия, нещо в него отново се пречупи. Споменът за дъщеря му се въздигна в очите му и една напукана маска най-после се смъкна от едно човешко лице. Той заведе Камелия в дома си, където тя се изкъпа и преоблече. Извади дрехите на дъщеря си, които бе запазил като спомен. Те бяха малко големи на Камелия, но тя по-хубави дрехи не бе имала. И не само защото бяха почти неизползвани и здрави. С тях за първи път усети топлината на Коледа. Усещаше я от огъня, издигащ пламъци от камината, усещаше я от светлините, които примигваха увити около украсената елха. -Хайде, момичето ми. Бъдни вечер е вече тук. Съвсем скоро ще е Коледа... От радост, Камелия се спусна към своя спасител и се сгуши в него. Той се засмя и й отвърна със същата силна прегръдка. -Да, те са тук...-прошепна момиченцето. Мариян я погледна въпросително и тя се засмя. Прегърна го отново и прикова ухо до лявата част на гърдите му. -Птиците пеят. Точно както си го представях. По-силно откогато и да било. Мъжът се усмихна и отметна един кичур от лицето й. -Това не е птича песен, мило дете.-прошепна й той.-Това са ударите на сърцето. И всеки човек може да ги превърне в песен, стига да иска това. Двамата все още не го осъзнаваха, но един за друг бяха едно ново начало. Насред светлините на празника, те бяха сътворили една нова красота, която трябваше да превърнат в семейство. Семейството, което бяха изгубили. Нищо нямаше да заличи предишните мрачни спомени, но нищо нямаше да ги раздели, насред бурното море на бъдещите дни.

Бог да те Благослови със ЗДРАВЕ и ОБИЧ!.
За Него бе моята първа песен - 11.05.1979г.
от стихосбирката на Георги Хрусанов - 1942г.

Коледен триптих

Пей девойче из полето
тая вечер на небето
блесна нова лъчезарна
огнена звезда сияйна.

Тя огря поля кошари
спря над къщичките стари
и над снежните поляни
над реки, гори, балкани.

Възвести че в нощ студена
в пещерата приютена
майка свята в късна доба
е родила мъжка рожба.

Херувими светлочели
нему песничка запели
спи ни чедо ненагледно
ти си в свята нощ родено.

Бог те праща на земята
да насаждаш във сърцата
и на прости и на умни

Весел празник и на теб! А стихът е прекрасен! Поздрави!

Вълшебна Бъдни вечер за теб!:-)

Благодаря ти! Нека е такава и за теб!

Ваньо, пожелавам ти една невероятна вечер, пълна с чудеса и сбъдване на съкровените желания от списъка на едно пораснало дете!:)
А разказът ти е прекрасен!!!

Благодаря ти! Приятно изкарване и на теб!

Песента на коледните птици е мил разказ за съществуващото добро! ;)

Радвам се, че ти хареса! Весели празници!

Щастие любов и касмет
нека следват те навред
и витлеемската звезда
нека те засипе с чудеса
С радост,здраве,и пари
Нека Господ те дари..
Ани..

Благодаря ти! Много успехи и здраве и за теб! Весела Коледа!

Трогателен разказ! Пожелавам ти Коледата да сбъдне много твои мечтr! Бъди здрав и с много късмет!:)

Рождество Христово!Бъди благословен със здраве и любов!

Благодаря ти! Дано и при теб светът коледните светлини по-силно откогато и да било! Поздрави!

Благодаря ти! Честита Коледа!

Весела Коледа! Бъди благословен!:)

БОГ ДА ТЕ ПАЗИ И ДА ТИ ПОМАГА!

Бъди човекът, който дава на другите; всяко сторено добро ще ти се върне многократно. Мечтай и обичай - хората и живота; поемай предизвикателства и помни, че смисълът на всичко в живота ни е в пътуването, а не в крайната цел :)

Пожелавам ти здраве и сили!

Здраве, обич, изблик на творческа енергия за тебе!

Благодаря ти! Весела Коледа и на теб!

Благодаря! Както казва малкият Тим от "Коледна песен": "Бог да благослови всички ни!"

Ще се опитам да бъде! Всеки трябва да се опита! Весела Коледа!

И все пак... Весела Коледа! :)

Благодаря ти! Много здраве, щастие и късмет ти желая и на теб! Весели празници!

Любов и светлина за теб и твоето семейство!
С пожелание да има повече радост и доброта, усмивки и благополучие!
Поздрави за разказа!

Само едно много добро и обично човешко същество може да напише такава трогателна история.
Пожелавам ти много светлина и любов! Честито Рождество!

Благодаря ти! Пожелавам и на теб само хубави емоции и приятно посрещане на новата година!

Радвам се, че съм успял да извикам подобни емоции! Пожелавам ти много здраве и радост! Весело посрещане на празниците!

Здраве, обич, късмет и нови полети! Все така към хоризонта! :)))

Благодаря ти! Много здраве и успехи ти желая занапред!

Трогна ме с приказката за съвременната кибритопродавачка.
Коледа сбъдва съкровени желания...
Желая ти обич и хармония!

Радвам се, че успях да те развълнувам! Весели празници и много сбъднати желания!

Светли празници!!!

Благодаря! Нека такива бъдат и при теб!

Много хубава приказка!
На теб - Честита Коледа!
Нека ударите на сърцето ти да сътворяват красива песен винаги и
да я даряват на всички които се нуждаят от нея!:)))
Бъди много здрав и усмихнат и сбъдвай всичките си мечти!

Честито Рождество! Светли празници за теб!

Радвам се, че разказът те е докоснал! Весели празници!

Честито и на теб! Весели празници!

Разказът е чудесен, разплака ме! Радвам се за теб, продължавай в същия дух! Приятно изкарване на празниците!

Благодаря ти! Радвам се, че успя да го почувстваш! Весело посрещане на новата година!

Трогателен разказ! Поздрави и Честита Коледа!

Благодаря ти! Честита Коледа и Весело посрещане на новата година!

Blagodaria .
jelaia ti spoluka i zdrave prez Novata 2011.

Радвам се, че осъзна посланието! Весели празници!

Veseli praznici!

Весели празници и от мен!

Бъди щастлив! Весели празници и много настроение!

Благодаря ти! Честита Коледа и на теб!

Другата част от приказката я знаеш! Дано да ти се сбъдва всеки ден :)

Дано при всеки да се сбъдне! Весели празници!

Помъдрял си, Иване, и все по-хубаво пишеш, приятелю. И понеже Рождество отмина, а новата година все още е на път, ще ти пожелая още повече почитатели и приятели да имаш!
И аз някога съм бил в Дом за деца (цялото му заглавие беше Дом за деца и юноши "Параскева Енева - Соня"), но това бе отдавна и други бяха времената, ала все пак мога да оценя написаното от теб и да те поздравя за "коледната приказка от реалността"...

Такава хвалба от талантлив човек като теб, значи наиситна много за мен! Благодаря ти! Пожелавам ти 2011 да ти донесе много вдъхновение и радост!