Посвещавам разказа на Гери и всички онези деца, които не успяха да видят нищо от света, покосени от една българска действителност...

Детският хирург седеше в кабинета си и нервно удряше с пръсти по бюрото. Времето за дежурството му наближаваше, а той мислеше по какъв начин може да се отърве от него. Не беше в настроение да дундурка болните и тази вечер. Не и след десятката, която пропусна. По-рано днес, при него дойде едно младо семейство с малко момиченце, което едва дишаше. Хирургът го прегледа и след като го постави на системи, поиска 20 000 лева за животоспасяващата операция на детето. Огромна сума, която той нямаше право да иска. Много пари, които родителите нямаха, но трябваше да намерят, защото техният най-голям дар от Бога си отиваше. Сълзи обливаха лицата им. Паника и страх покосиха сърцата им. И точно когато ги намериха, точно когато бързаха към болницата, тяхната надежда затвори очи и безвреме напусна света, от който не беше видяла нищо добро.
Лекарят изказа безразлично съболезнования на родителите. Дори не се обърна, когато гневният глас на унищожения от болка баща го съсичаше с обидни думи. Нищо в него не потрепна, когато майката падна без сили на колене, заровила лицето си в две ръце, които вече презираше. Единственото, което в този момент смущаваше каменното сърце на хирурга, беше изпуснатата възможност. Пари, които внезапната смърт на онова недоносче, му спести. Недоносче... Точно така той мислено наричаше своите пациенти. Парчета месо, които нямаха стойност. Вещи, които той можеше да разиграва както поиска. А да играеш с човешката болка, беше непростим грях. Това не беше първия път, в който взимаше пари от пациент. За пръв път обаче, някой умираше заради неговата лакомия. Той не се притесняваше за това, че може да го съдят. Имаше достатъчно властни приятели, които щяха да покрият случая и да запратят в небитието покрусените родители. Единствено парите, които не беше получил го караха да се чувства зле. Парите, които щяха да отидат за някоя нова кола или ново обзавеждане на апартамента му... Алчността не само разрушаваше човека отвътре, но и унищожаваше всичко, до което се докоснеше... Хирургът излезе от кабинета си, тръгнал на последната визитация. Но когато затвори вратата зад себе си, лампите зловещо започнаха да присветкват. Един малък силует, от края на коридора, с бавни стъпки се движеше към него. В ръцете зловещо бе изправен нож. Когато лицето на приближаващото се дете се появи на примигващата светлина, хирургът позна в него същото онова момиченце, което той бе убил... Скова го леденият студ на страха. Не можеше нито да мърда, нито да диша, заслушан в мълчанието на своята вина. Когато момичето стигна до убиеца си вдигна ножа високо. Острието му присветна, готово да прониже безсърдечното сърце. Но ножът падна от ръцете на клетото привидение. Убиецът, все още хванат в примката на ужаса, гледаше това малко, бледо лице. Виждаше очите, изпълнени с дълбоката тъга на една молба за живот. Молитва, която никога нямаше да бъде чута. Песен, която никога нямаше да бъде изпята. Една мечта, която никога нямаше да бъде осъществена. Гледаше към убиеца си не с изгарящото обвинение, което той заслужаваше, а с дълбока тъга. Тази дълбока болка погълна притаилия дъх хирург. Той искаше да помоли за прошка, искаше да заплаче и да закрещи, искаше да отнеме сам живота си, заради своя грях... Но вече беше късно... Момичето изчезна. Лампите засветиха както преди, а един хирург, гледаше безжизнено пред себе си, търсещ прошка за всичко, което бе извършил. В този момент, той проклинаше призрака, че не го бе убил. Проклинаше го за това, че сега трябваше да продължи по трънливия път на своя унищожен живот. Трябваше да живее с единственото, което му бе останало-вината. А какво бе един живот, изпълнен с мрака на мъртвите обвинения...?

Много силно! Поздравявам те! Дали ще изпитат подобни личности угризения......

Може би само в разкази... Благодаря ти, радвам се, че го усети! Поздрави!

Хареса ми...
Лек ден ти желая..

Много плахо, но благодаря!

Поздравявам те! Разказ за истината, която боли толкова много, но боли нас, а тези, причинили подобно нещастие, дали се чувстват така?

Ако ние си отваряме очите за истината, а не я крием зад залъгалки, рано или късно убийците ще си получат заслуженото! Вярвам го!

Разбира се, когато човек усеща, че е постъпил зле, е хубаво да признае грешката си и да поеме отговорност!Но за подобна постъпка се изисква не само смелост........
Поздрави!

Благодаря ти, радвам се, че има хора, които не си затварят очите за истината!

Превъзходно посвещение! Посява дълбок размисъл!

Надявам се да е било така! Поздрави!

Разтърсващ разказ, Thefaceoftheshadow!
Моля се хора, които нямат дарбата и знанията, за да бъдат лекари просто да не се захващат с тази професия....
Поздрави!

Благодаря ти! И аз се надявам по-скоро подобни убийци да бъдат премахнати...

сигурна съм, че рано или късно този "лекар", ще
изпита горчивината от бездушието си и всички тези
кървави пари няма да му помогнат да измие съвестта
и името си...
Силно се надявам!
Поздрави за разказа и посвещението!

Трябва да е така! И аз го вярвам! Всеки в крайна сметка трябва да си получава заслуженото...

И Ванка, има Един, който рано или късно ще изиска душата му, и на онези като него, и тогава, ПРОСТО НЯМА ВРЪЩАНЕ ОБРАТНО ...

Благодаря ти! Надявам се да е така!

...които са гласували отрицателно пък не коментират. Не харесвате, защото?

гузната съвест и чувството за вина са толкова надълбоко скрити под пластовете на душата, че не могат дори това да изпитат, за съжаление......

...се появиха точно за секунди. Радвам се, че цели 60 човека са посетили блога ми за секунда, ама... все пак... предполагам и тези хора имат мнение... може би...

постигаш решение (дори да е фикшън) на частния случай, което не устройва гладната за реакция мрежа.

...пак нищо не разбрах...

Тия гласове просто не ги отчита
й. Те трябва да бъдат без значение за теб! Просто не са реални! Razkazvachka e права!

...все едно. Който и да е, които и да са, или каквото и да са, силно се надявам, че ще си видят грешката някой ден... Нека продължим да говорим по темата.

Самодоволството, алчността, изгубената човечност и ... цената за тях. И е страшно, че разкаянието не е изстрадано, а - родено от страха...
Поздравления за разказа!

Благодаря ти! Радвам се, че има хора, които оценяват посвещението ми и не се страхуват да отворят очите си пред истината!

mnogo silno i realno .pozdrav as samata popadnax na nekadaren lekar.bqx bremena v parviqt mesec i otidox na doktor pregleda me i kaza 4e ne sam bremena a imam rani4ka prepisa mi protivoza4ata4ni no as rejix da ne gi piq i otidox pri dryg lekar koito potvardi 4e naistina sam bremena i kaza dobre 4e ne si vzela da pie6 tezi lekarstva za6toto 6te e bilo fatalno. i taka dnes imam edno prekrasno momi4ence

За отрицателните гласувания не се притесняваааай..Пред очите ми буквално за 10 минути ги създадоха...цели 85..:))))
Явно някой избива комплекси....
Поздрав....

Радвам се, че при теб нещата са се развили по този начин! Да сте живи и здрави с дъщеричката ти! Поздрави!

Благодаря ти! Нека си избива комплекси!

Всичко е една голяма манипулация!!! Дерзай!!! И...дайте да мислим как да се предотвратяват такива трагедии. Щото в народа е силата, чашата преля!

Има и по-важни неща от някакви си гласове. Проблемите са прекалено много дори... Този, за който се говори в разказа е един от тях... Трябва да сме единни, за да преминем през него!

Алчността не е добър съюзник за хората,които са се заклели да опазват здавето на други хора.Поздрави!:)

хубаво си го написал. Силно и с неочакван край, защото почти не става дума за човек. В края на крайщата, разкаянието и разбирането на вината, вече е наказание, защото започваш да живееш с нея. Но за съжаление в действителност май няма да е така, той не се чувства виновен!

Благодаря ти! Радвам се, че го оцени! А алчността, вече видяхме, че може да погубва хора...

Той може да отрича..., но вярвам, че истината рано или късно се разкрива. Тогава, вече е късно за баламосвания... Поздрави!

Ухапванията на съвестта!
...Страхът е по-силен у такива хора, за съжаление. Пожелавам му, обаче наистина в него да се пробуди остатъкът от съвест...

Ако Вселената чува, той ще го прочете! И въздействието даже ще се окаже по- силно от описаното!

Силно се надявам... И ти благодаря, че го почувства. Ако този доктор наистина някога го прочете... може би нещо в него ще се пречупи. Остава надеждата за промяна!

Вълнуващ и въздействащ разказ за хорското безхаберие и алчност.Виновна е системата,че е допуснала всичко това да се случва.Преди 20 години имахме гордост и самочувствие пред света със здравната ни система.Сега -само срам вопли,отчаяние,гняв ,смърт и безизходица.Все пак аз съм оптимист,защото вашата позиция доказва,че има хора,които не спят и според силите си правят каквото могат нещата да се променят.Браво и успех!

Благодаря ви! Радвам се, че подкрепяте идеята ми! Поздрави!

Мило момче!
Аз съм лекар и плача със всеки свой заминаващ си от този свят пациент!
Жалкото е,че има хора и те са лекари,за които сърцата им са каменни...
Жалкото е,че трудно може да кажеш кой е виновен и каква е вината на всеки човек!
Лекарят е същество различно от другите..
Той винаги е неразбран...
Защото поемайки последния дъх на човек,ти се променяш и виждаш колко кратък е всеки живот!
Виждаш това,което никой друг дори не усеща...
Лесно е да обвиниш лекаря...Той е беззащитен!
Но не мога да толерирам никога лекарското нехайство!Всеки плаща тук или в другото измерение!
Благодаря ти!

Да - на Лекаря, Не - на душегубеца.

Много истински и искрен разказ

Благодаря ти за коментара! Наистина е така, всеки си плаща! Особено онзи, който е можел да помогне, но него е направил! Ти го разбираш най-добре, тъй като си лекар и държиш на пациентите си до последно! Поздравявам те за това!

И аз мисля така! Поздрави!

Благодаря ти много! Радвам се, че ти хареса! Поздрави!