Скъпи приятели днес искам да ви представя още една част от дебютния ми роман "Черният ангел-Раждането на един от нас". Надявам се откъса да ви хареса. Пожелавам ви приятен следпразничен уикенд!


Повече от година мина, откакто се приземи полужив в студа на земния ад. Повече от година, откакто неговият милостив учител му бе подал ръка и го бе научил на всички хватки, които познаваше.     През тази година меките му момчешки черти бяха заякнали и загрубели. По лицето му бе набола лека брада, а скулите му бяха придобили по-мъжкарско излъчване. Мускулите му от отпуснати се бяха превърнали в твърди и яки издатини по ръцете му.     И нищо чудно. През изминалите месеци той бе доусъвършенствал всяка атака. Двамата с учителя му тренираха дълго насред горската поляна, а и овладя страха си от вода. Макар още да не оставаше дълго под повърхността й,  престоят му вътре беше поносим, макар и неприятен.     Бе развил до съвършенство силите да управлява светкавици и мълнии. Научи се да внимава, когато държеше в ръцете си електричеството. Успяваше да държи дълго предметите в своята електрохватка, както я наричаше, след което ги унищожаваше или оставяше в предишния им вид.     Предимно се упражняваше върху дървета и различни храсти. С някои от тях внимаваше, по-често младите и зелени, а други се разлитаха на части. Но дойде време, когато трябваше да приложи силите си и върхя живо същество.    Една вечер, докато се прибираше към пещерата, бе нападнат от огромна мечка. Хищникът изскочи пред него така внезапно, че в първия момент, Крис реши да разпери крилете си и да се спаси от хищната му паст. После обаче, прецени че това е едно от трудните изпитания, пред които трябваше да се изправи.    Животното се хвърли към него, ала писъците му огласиха гората. Обхванато в наелектризирана сфера, то не можеше да се измъкне от хватката и скимтеше жално. Когато Крис реши да довърши съществото, се вгледа в черните му очи. Изненада се, когато съзря  тъгата, струяща от тях. Наистина много хищна и първична, ала проникновена и някак човешка.     Момчето отпусна хватката и освободи животното. То побягна безшумно в мрака на нощта, но Крис никога нямаше да забрави как след известно разстояние животното отново се обърна. В очите му присветкваше благодарността, която, ако беше човек, щеше да украси с цветовете на думите.

Поздрави, Ванка!

Поздрав и за откъса и за чудесно подбраната музика!

Благодаря ти! Поздрав и за теб!

Радвам се, че хареса. Приятен уикенд!

Много ми хареса ....

Благодаря ти! Поздрави! И приятни почивни дни!

Дано сега да сте доволни. :)

Чакаме:)))

Благодаря! Аз също нямам търпение вече! Поздрави!

Пишеш много увлекателно. Всички чакаме!:)

Радвам се, че мислиш така! Надявам се скоро очакванията ви да се оправдаят! Поздрави!

Животните притежават невероятно усещане и обоняние:)
Понякога човек може да им завиди и какво да научи от тях:)

Талант сте- поздравявям Ви. Каквото и да разказвате- дръжте сегашно време. Винаги има начин и наричайте героите си с най красивите имена на света- българските. Защото книгите ви ще владеят света и ще се слави българщината. Запомнете този дребен, важен съвет! Здраве, добро настроение- късмет! Пишете!
Животните са на света, за да имат поколение. Хората с талант имат мисия- да направят много по вече! Направете го! Упорит и неуморен труд!

Благодаря ти! Определено е така. Понякога те са по-човечни... дори и от хората. Поздрави!

Благодаря за прекрасни коментар. Искам да вярвам в това. Искам да вярвам, че мога да дам на света нещо повече.... И ще се старая до последно! Поздрави!

Подходящо е за днешния ден на прошка.
Хубав ден ти желая!:))

Благодаря ти. Така е. Поздрави!

хареса ми този на твоя герой: винаги е по-лесно да приложиш сила, когато знаеш, че победата ще е твоя, но колко по-хубаво е да проявиш човечност....
Поздрави за избрания откъс !

Така е! Важното е човешкото у нас да говори! Поздрави!