Замислих се... Отново. Видях майката, която се молеше към небето. Сключени ръце, които просеха от Господ милост за погубената дъщеря. Които просеха онези години, които младото момиче никога нямаше да изживее. А къде беше създателят? Мълчеше. Пазеше чудесата за себе си, а за нас оставяше единствено унищожителната болка. На вината, на безсилието... На безкрайните безчувствени маски, които падаха пречупени. Отнесени от вълната на сълзите.
Не осъзнахме ли вече? След инцидента в Индиго преди толкова години. След смъртта на децата в река Лим... След кървавият Великден в Симеоновград... И след още толкова много смърт...
Един рейс се оказва ковчег за осем души. Магистрала Тракия-тяхната последна спирка. И какво правим българите? Скърбим няколко дни след инцидентите. Съжаляваме родителите и близките на загиналите. И след това, с доволна усмивка на уста, продължаваме да унищожаваме. Да мачкаме, да убиваме, да се усмихваме на висшестоящите и да разкъсваме онези, които ни пречат. Онези, които искат да постигнат нещо в живот си. Вместо да си помагаме, ние се отчуждаваме. Някои мразят всичко в страната си, други пък остават слепи за проблемите й и дори са доволни от всички злини, които се случват. Използват ги в своя полза, за да се изкачват нагоре, без да осъзнават, че в страната ни няма връх. Тук всички лежим в една кална локва. Но зависи от нас. Дали ще се оплакваме, дали ще се хвалим... или ще променяме. Някой ни праща всички тези злини, за да ни покаже, че трябва да се променим. За да ни покаже, че сме длъжни да бъдем заедно. Да си помагаме, да обичаме истински, да живеем с мисия. Да ни покаже, че в България нещо трябва да се промени. Можем го. Вярвам го. Задължително е да започнем да променяме. Иначе кръвта ще продължава да се слива с пошлите мисли и лицемерни усмивки.
Много по-опасно е пътуването ни, отколкото си мислим. Ще се опитам да намеря една архивна статия за проблемите на шофьори и превзвачи в Плевен. Ако успея да я намеря, ще я пусна от служебния блог на вестника от който я вземам. Бас държа, че положението не е такова само в Плевен, а изобщо из България.
Ами не би трябвало да упрекваме днешните управници, защото тъкмо от тях дойде новата законодателна норма да се спрат от движение старите превозни средства.
За съжаление не се прие, а надделяха интересите на алчните търгаши.
Много ми е интересно какво прави този чужд 21 годишен гражданин в България и кой позволява да трупа кървави пачки на гърба на българския данъкоплатец...
аз имам отговор, а вие?
Това е.
Поздрави за постинга
Валя
