Вчера, в групата на романа ми "Черният ангел: Раждането на един от нас" влезе и 1000 човек. Това за мен е голямо постижение и затова ще ви запозная с още един откъс от романа.
Приятно четене!

***
 Ангелът полетя над сградите и се загледа в крачещите по улиците хора. Малки фигурки, забързани нанякъде. Те не се оглеждаха около себе си и не забелязваха тайния си посетител.
Той се загледа в автомобилите, които спираха на светофарите и задръстваха улицата. Заслуша се в хилядите клаксони, които изсвирваха с недоволство поредния ужасен тон. Някои от шофъорите се подаваха от прозорците си и викаха  обиди по колата пред себе си.
   Редицата от автомобили продължаваше дълго пред летящия Крис. Той се устреми към далечината. Там беше големият купол на храм-паметника „Александър Невски”. Михаил често му бе говорил за този прекрасен монумент на човешката вяра. Беше му обяснявал къде се намира и какви красоти се криели във вътрешността му.
            Всеки път, когато си помислеше за съветите на учителя си, в душата на момчето се раждаше поредното колебание. Но вече нямаше връщане назад. Времето за истини изтичаше бавно.
   Жълтите павета около големия храм изглеждаха прашни и неприветливи. И нямаше начин, защото по тях ежедневно ходеха хиляди хора. Дори сега по тях крачеха забързани граждани, гледащи в своите мобилни телефони или замислени за някой свой проблем. Клоните на дърветата наоколо леко се поклащаха от лекия вятър. Денят бе все така мрачен, но хората не забелязваха дори това.
    И ето го първото разочарование.
      Тези същества бяха толкова объркани в себе си, че не можеха да съзрат дори и летящия човек, кацнал на най-високия купол на храм-паметника. Той ги загледа сякаш бяха някакъв непознат вид. Приличаха на него и ходеха по подобен начин. Имаха същите лица, макар и с други черти. Ала повечето от тези хора бяха изгубили някъде самите себе си. В бързината те пропускаха малките детайли, които красяха живота им.
   До едно дърво, малко момиченце свиреше на цигулка. Под него имаше кашон, в който хората да пускат пари, ако харесат свиренето му, или просто ако проявят малко човечност. Окъсаните му дрехи и мръсното му личице, обаче не успяваха да разчувстват замъглените им лица.
   Неговата музика, макар и красива, не можеше да разтопи заледените сърца, туптящи колкото да живеят. Те го подминаваха, сякаш бе стълб или студен пътен знак. Не поглеждаха глада в очите му, който се виждаше дори и от високо.
    Крилете на Крис отново се сляха в черно наметало, а в сърцето му се породи странно подозрение. Може би наистина беше рано да се впуска в този еднообразен свят. Изпълнен с всичката тази безчувственост, той изглеждаше черно-бял и дори скучен.
   Пред себе си Кристиян виждаше студени хора, загубили някъде из дългия път мечтите си. От друга страна виждаше засмени младежи, бързащи за поредния час или лекция. Но отново се усещаше хлад във всеки техен жест.
   Младият мъж погледна към широкия купол под него и отскочи натам. Загледа се в цялата шарения от сгради и лица. Зачуди се къде ли имаха нужда от помощ.  Помощ, която да върне усмивките на изгубените от бързане лица.

****

Пожелавам ти още много фенове на романа! Знаеш какво мисля за него! Поздрави!

Благодаря.

Поздрави и от мен за успеха на романа ти, Тhefaceoftheshadow!
Дано героят успее да намери точната рецепта и да върне усмивките на хората.
Прекрасен ден ти желая!

Трудна задача, но ще се опитаме да я постигнем! Благодаря ти за посещението. Поздрави!

но сякаш е възможно да се намери

Много хубав откъс! Дали ангелът ще успее да направи хората щастливи? Поздрави и успех на книгата!:)

Ще се намери! Стига да се постараем! Поздрави!

Благодаря ти! Ще се постарая да я направя достатъчно силна, че да успеем! И аз и ангелът!

не бива да се отказва!
Поздрави!

Няма да се откаже! Докато целта не бъде постигната! Поздрави от морето!

Може би наистина е станал черно - бял. А може би винаги е бил такъв. Но мечтите -
в нас са си, просто трябва да вдигнем поглед към твоя ангел, към облаците, звездното небе; да се огледаме в себе си. И да се усмихнем!
Поздравления! :)

Ами нека вдигнем поглед! Ще се изненадаме от промяната!