Да се научиш да раздаваш. Да се погледнеш в огледалото и да видиш себе си, цялата история на своя живот. Без грим и без маска. Това е спектакълът на Яница Маринова „Огледална стрела”. Тази страшно талантлива студентка от четвърти курс, специалност „Журналистика и медии” в УНСС определено доказа, че е любимка на сцената и публиката. Защото, когато тя играе ти не можеш да отделиш очи от нея. Нямаш време да погледнеш часовника. Нито да забележиш сълзата, която бавно се измъква от очите ти.
„Огледална стрела” е авторски благотворителен моноспектакъл. С него талантливата журналистка и актриса е искала да изрази себе си, както и ценните случайности, с които се сблъсква всеки един от нас. Направен е за Милена Денева, която боледуваше от синдрома на Юинг. Момичето обаче вече е преминало лечението успешно, благодарение и на събраните пари от продукцията и вече е в България.
Яница е знаела, че в нейната творба трябва да говори доброто. Онова нещо, което стои „над” хленчовете, че вечно нещо не ни е наред. Моноспектакъла дебютира в Нова Загора, родното място на създателката си. Тя признава, че й е било леко притеснено от това дали ще успее да въздейства достатъчно, за да събере някакви средства за Милена. Нейните съмнения се оказали излишни. Хората посрещнали края на „Огледална стрела” със сълзи в очите. Тогава Яни разбрала, че пътят на човешката сълза е непредсказуем. Спектакълът минал и през Стара Загора, София Лозенец… и винаги пленявал сърцата на публиката си. Всяко излизане за Яница е различно.                  
Никога не се получава същото както предния път и точно това е интересното. Най-хубавото е, когато ми кажат, че хората се познават в него...”-признава чаровницата.
Самата тя споделя, че творбата й е по истинска история, събрала както нейни житейски перипетии, така и разкази от срещите с деца по домовете, които са част от нейната благотворителна дейност. Не случайно Яница Маринова е тазгодишния „доброволец на годината”.
„Искаш ли някой да се върне при теб, просто подари стрела.” Това гласи една от многото силни реплики в моноспектакъла. Там се разказва за пътя на тази стрела, а според Яница всички ние я хвърляме и отправяме натам, където тя ще достигне. 
 „Моноспектакъла е специфична форма на изразяване на емоция. Ти си сам и си многото лица в едно.”-подчертава Яница
Сред родната творческа гилдия тя се възхищава на Камен Донев и Ивайло Христов. Като артисти с присъствие споменава Асен Блатечки и Иван Бърнев.
Голямото сърце на Яни не може да не дарява обич чрез сцената. Точно за това тя отново се е устремила към новозагорска публика, за да зарадва този път едно момченце в неравностойно положение. Младата амбиция сподели, че има желанието някой ден да влезе и в Народния театър с този свои прекрасен шедьовър. Без съмнение ще стане, а засега, ако някога, скъпи приятели, ви попадне пред очите името Яница Маринова и моноспектакъла „Огледална стрела”, моментално се отдайте на магията.

Текст: Иван Русланов
Снимка: Минко Чернев

Или - такъв е животът! Какво да се прави, живота и смъртта са неразривно свързани. И за 'отиването' ред няма. Не може да се помогне на всички, а и не трябва. Влъхвите, така, или иначе решават. Не казвам че не трябва да се бориш, или опитваш, но трябва да приемаш и съдбата си. Да изпиеш ,,горчивата" чаша... Се ла ви!

Благодаря ти за коментара. Приятна вечер.

Чудесно дело, комбинирано с изкуство е още по-хубаво!
Ще послушам съвета ти! Желая успех на Яница!
И дай Боже да има повече такива достойни хора!

Уважавам хората с големи сърца!
Успех на Яница!
И благодаря за Майкъл!:))

Трябва да има повече такива като Яница, защото светът има нужда от такива хора! А теб, Ваньо, те поздравявам за чудесния текст! Момичето го заслужава!

....приятели, радвам се, че оценявате делото на Яни! Тя го заслужава!

Това е великолепно!