Заснежената улица си беше същата, както преди няколко Коледи. Все така хлъзгава, все така хрупаща изпод ботушите на Росен. Той най-после си бе у дома. Онова място, далеч от столичната лудница на университета, където можеше да посрещне празниците заедно със своето семейство. От някои къщи се носеше аромат на пресен хляб. Съседи си разменяха тави, в които щяха да приготвят вкусотиите за празника. Както всяка година.
Само една, единствена къща не празнуваше. Семейство Георгиеви бяха бедни, отрудени хорица, окончателно достигнали дъното. Светлана и Димитър Георгиеви имаха две деца, момче и момиче, а съдбата се нахвърляше върху тях и раздираше желанието им за добър живот като зимен студ. Светлана така и не си намери работа, а Димитър работеше на две места, за да закрепи безрадостното съществуване на любимите си хора. И все пак и тази година коледната светлина нямаше как да огрее бедния дом. От прозореца без завеси в къщата на Георгиеви, Росен видя единствено гола, малка коледна елха, чиято украса се губеше някъде из хилядите проблеми на семейството. Момиченцето си играеше с клоните й и сълзи се стичаха по детското му лице.
Защо се случва така? Нима някои хора заслужават да имат всичко, а други да затъват все по-дълбоко в нищета? Нима дори и на Коледа, чудесата трябваше да са миражът, който никой не успяваше да достигне?
Умислен в чуждата болка, студентът се натъкна на малък снежен човек.
Направен насред малкото празно място до оградата на местното училище, сякаш му махаше за здравей. Момчето се приближи бавно до него и видя кръглата му глава, върху която първокласниците бяха наболи две черни копчета за очи. И бяха нарисували усмивка. От единия до другия край на импровизираното лице. Ледена, но някак истинска. Дори и безжизнената купчина сняг можеше да се усмихне. Макар и с чужда помощ. Защо тогава хората не се усмихваха повече? Защо не даряваха щастие един на друг, такова, каквото заслужаваха и малките деца, паднали на колене пред голото коледно дърво?
Росен забърза към първия магазин за играчки. Можеше да направи нещо смислено за някого. Да дари усмивка.
Като Дядо Коледа, той навзе играчки и лакомства и забърза към бедната къща. Остави пълните торби и позвъни на звънеца. Преди да са го видели, изтича и се скри зад близкия стълб. Не искаше да бъде герой в очите на някого. Искаше просто да даде на бедното семейство Коледата, която заслужаваха.
Децата бързо бръкнаха в едната торба, докато майка им разглеждаше другата.
-О, мамо, гирлянди!-развесели се малкото момченце.-Дядо Коледа не ни е забравил тази година.
-Не ни е забравил…-прошепна Светлана, сякаш не можеш да повярва, че държи в ръце шоколадов заек.-Не ни е…
На следващия ден Росен отново мина покрай къщата. От нея струеше радостната коледна светлина. Самотното довчера коледно дърво в къщата, блестеше в различни цветове, а детският смях се издигна над проблемите и безпаричието.
-Хората трябва да се усмихват по-често. И да даряват усмивки.-каза си студентът, заслушал се в коледната песен, която най-сетне се изви от устните на малките Георгиеви.
Иван Русланов
05.12.2012 (Разказът е публикуван за първия път във „Вестник на УНСС“)
Илюзията смърт...
Три коли са горели тази нощ в София в ра...
25.12.2012 11:41
Светли празнични дни за теб и семейството ти!
родило се Боже чедо
снощи вечер по вечеря!
От Бога ви много здраве,
а от нази веселбица,
да сте живи, да сте здрави
догодина, до Амина!
Ой коледо, мой коледо,
родило се Боже чедо
С многоцветно съдържание!
Нали е такъв духа на празника!
И нека доброто да пребъде!
Усмихнати празнични поздрави за теб!:)))
Радостна Коледа! :)
Бъди все така вдъхновено вярващ и проповядващ доброто и се усмихвай!!!!
Нека Бог те благослови със здраве и късмет!
Весели празници!
Здраве, щастие и много любов ти желая!
Весели празници!
Бъди щастлив и сбъдвай своите мечти!
Весели празници и от мен!
Щастлива идваща година!
Днес за втори път се просълзявам от доброто, на което сме способни, за да направим някой друг щастлив.
Доброто и благотворителността трябва да са анонимни, както е правил и св. Николай.
Има добри хора по нашата земя все още!
Ето - един студент е имал няколко лева, които не са му излишни, но с тях е подарил радост и светлина и е получил награда - детски смях край коледна елха.
Благодаря ти за хубавия, коледен разказ, който по някаква причина ми прилича на на Андерсенова приказка, но със щастлив край.
Весели празници и хубава ваканция, приятелче!
Весела Нова година!