Прочетен: 12712 Коментари: 33 Гласове:
Последна промяна: 03.01.2013 11:37
Правилният спътник
Театралната зала мълчеше, сякаш заслушана в тихите стъпки на актьора. Христофор Митрев се облегна на една от седалките и загледа сцената. Толкова чиста и тиха. Завесата се бе спуснала пред празните места зад кулисите, които само след няколко часа щяха да са заети от забързани хора. Митрев се усмихна. Това нямаше вече никога да му се случи. Той вече бе на 74 години и трябваше да си върви. Да поеме по пътя на вечността, откъдето никой така и не се бе връщал. Не се страхуваше. След около 50 години на сцената, разбра, че най-страшното се крие в самия човек. И че той трябва да се пребори със страховете си, с помощта онези, достойни да му помогнат. Със своите верни спътници.
Да, старецът се бе върнал да се сбогува с широката сцена и ярките светлини на прожекторите. Но и да намери своята сродна душа, която да му покаже светлината, към която трябва да тръгне.
Христофор се качи на сцената, по малките стъпала, и отново застана в центъра й. В същия миг светлините се спуснаха към новодошлия, а иззад завесата се появиха няколко силуета, които с бурен смях и бързо говорене поздравиха известния актьор. Той ги позна. Това бяха персонажи от първата пиеса, в която той бе играл. „Дървото на живота“, разказваше история за промяната в едно кралство, проядено от егоизъм. За едно кралско семейство, за което важни бяха само парите и външният вид. Докато себелюбивата принцеса не се разболяла от тежка болест и никой, никъде не успявал да намери лек. Тя умирала, докато един от верните слуги на баща й не открил дървото на живота, от чийто ябълки принцесата се изправила на крака жива и здрава. Кралят отново бил обладан от своето сребролюбие и поискал дървото само за себе си. За да властва вечно над своето кралство. Отсекъл го и изял всичките му плодове.
Актьорът помнеше какво се случваше след това. Царството бе сломено от битки, а кралят-убит, въпреки своята гаранция за безсмъртие. Пропадането на богатото семейство бе главното, за което се разказваше в пиесата.
Но това бе първият път, когато Христофор се качи на сцена и може би така трябваше да завърши всичко. С някой персонаж от „Дървото на живота“, който да поправи грешките си по пътя към по-добрия свят.
Пред актьора първо се появи царският шут.
-Избери мен!-изпъчи гърди той- Аз ще те разсмивам по пътя и ще мога да те измъквам с хитростта си от всяка ситуация.
Облечен в своите шарени дрехи, палячото подскочи във въздуха и започна да ходи на ръце, махайки с крака. Усмивка се изля по лицето на Христофор, а докато той се смееше красивата млада принцеса го хвана под ръка.
-Защо не вземеш мен по пътя си към вечността? Аз лесно ще намеря светлината. Все пак съм толкова красива, колкото е и тя, че и повече. Всеки ще бъде запленен от моята елегантност и нежно лице.
Тя застана пред актьора и направи реверанс, а в красивата си червена рокля приличаше на разцъфнала роза.
Някой повика името й, и принцесата бързо сведе глава. Величествената осанка на краля застана пред своята дъщеря и той повдигна своя златен жезъл.
-Знаеш, че най-много по пътя ще ти отивам аз!-извика гордо той.-Аз съм цар и като такъв ще имам най-голямо влияние върху всички, които се изправят на пътя ни. Няма по-голяма благословия за лек път, от това да тръгнеш по него с истински крал до себе си.
Докато кралят стоеше пред актьора с гордо вдигната глава, една огризка от ябълка се завъртя на сцената. Остатъкът от онзи жив плот, който бе спасил принцесата от сигурна смърт. Тя беше от онези вълшебства, които говореха с човек единствено чрез неговите спомени. Огризката припомни на актьора вечерта, когато бе съзрял в малкото дърво надежда, облечен в дрипите на един слуга. Откъсвайки ябълката от клона й се бе посипал звезден прах и той най-после се усмихна. Защото любимата му щеше да бъде спасена.
Христофор се наведе и взе в длан остатъка от ябълката. Загледа се в него за секунда, след което върна погледа си на трите величави фигури, които очакваха нетърпеливо неговия отговор.
-Ти, шуте, си забавен, но си и предател. Хитростта ти често изиграва лоши номера на онези, които ти се доверят. Не си мисли, че съм забравил как те хванах да крадеш от кралската хазна. Ще обереш и мен по пътя, сигурен съм в това.
Шутът сведе ядосано глава и изчезна във вид на мъгла.
-Ти принцесо си красива, но си и изгубена в своята красота. Не можеш да погледнеш по-далеч от нея и от мисълта, че си най-красивата. Не си готова за това пътуване. Няма и да бъдеш, докато не разбереш, че онова, което се крие под обвивката, съдържа смисъла на думата „човек“.
Принцесата сърдито обърна гръб на актьора и изчезна като ярка светлина.
Кралят се приближи със смях на уста и разпери ръце към пътника.
-Знаех, че ще избереш мен, момчето ми. Сега заедно…
-Не избирам вас, кралю. Вие сте строг, справедлив, но сте и властен и горделив. Мислите, че царството човешко е най-великото от всички и вие сте върховния владетел. Но не е така, на мястото, където отивам, всички са равни и живеят с доброта и мир в сърцата си. Избирам тази огризка, която се жертва, за да спаси дъщеря ви. Жертва се, за да спаси жената, която образът на слугата, в който се превъплътих за първи път в този театър, така силно обичаше. Тя ми се довери въпреки отрудения и окъсан вид и е единственото нещо, което не би ме предало насред дългия ми път, обладано от своя егоизъм. Тя няма да ме отхвърли и забрави, както вие ме захвърлихте, след като спасих дъщеря ви. Макар и да не говори, макар и да е само една гниеща огризка, тя има душа, а магията й прави сърцата по-добри.
Кралят изсумтя и се превърна в чезнещи искри.
-Време е да тръгваме.-каза Христофор на огризката и я пъхна в джоба си.
Слезе от сцената и тръгна към онова място, където мечтите ставаха реалност, а добротата беше ежедневие. С всяка стъпка младостта му се завръщаше.
Иван Русланов
31.12.2012
Хубав разказ! Поздрави!
Желая ти здраве, любов и много творчески постижения!
Хареса ми, разказа!:)
Честита и успешна да е 2013 година!
Мъдра равносметка, която ни насочва към същестевеното
в краткия ни земен път с духовно продължение във вечността!
Нещата с дълбок смисъл не са толкова много.
В основата на всяко добро е любовта
и само безконтролния егоизъм
отклонява човека от него.
Хареса ми твоя начин на осмисляне
истинските ценности в живота!
ЧНГ - 2013!
Нека да е здрава, мъдра
и изпълнена с любов!
Успех в творческия устрем!
Сърдечни усмивки за теб!:)
поздравления, от сърце...
