Първият откъс от продължението на „Черният ангел: Проклятието на греховете“ е моята изненада днес за вас. Мина повече от година откакто първата част излезе и смятам, че вече е време да чуя вас, читателите, има ли бъдеще продължението на ангела. Надявам се, че ще отговорите, поне пред себе си, дали искате втората част да види бял свят. Вашето мнение е важно за мен! А сега към откъса:
****
Кристиян погледна към момчето пред себе си. Високо почти колкото ангела, то не бе на повече от 16 години. В лицето му обаче, просветваше блясъка на нечовешкото. Очите на непознатия бяха придобили странен зеленикаво-жълт цвят, който сякаш се спускаше по цялата му кожа. Заострените му зъби приличаха на готови за смъртоносна игра кинжали.
-Очаквах те.
Гласът беше това, което плашеше най-много. Неговата хрипливост, строгост и странен съсък караха всяко едно човешко сетиво да настръхне, обхванато в паника.
-Познаваме ли се?-попита сериозно Крис, след като постави ръка на дръжката на меча си.
-Не и пряко, момчето ми.
Широката усмивка показа върховете на белите остриета.
-Но аз.. о, аз помня кой си ти и кой беше. Помня и кой трябваше да съм, преди да се появи една пречка, която не позволи сега шефа тук да съм аз.
Към всички странни неща, които Крис помисли за това същество, добави и лудостта.
-Сигурно се чувстваш удобно в супергеройските си дрешки, приятелю?-направи поредната крачка пред страховитото момче.
-В началото ми бяха малко тесни, но се свиква.
Зловещият смях отново прокънтя като проклятие около обвития в сивотата на есенния ден училищен покрив. Непознатият сложи ръка на кръста си, след което поклати отегчено глава.
-И може би си дошъл, за да ме спреш отново?
Кристиян тръсна глава, но запази самообладание.
-Ако е нужно, ще трябва. Първо обаче бих искал да разбера за какъв първи път говориш? И може би... какво си?
Усмивката на съществото беше достатъчна, за да спусне ледена тръпка по гръбнака на младия супергерой. Неусетно ангелът направи стъпка назад, когато то подскочи високо и се приземи пред големия каменен комин, намиращ се в средата на дългия покрив.
-Мисля, че скоро ще разбереш.
Непознатият вдигна грубата си ръка и коминът зад гърба му избухна в пламъци. Раздроби се на малки пламтящи парчета, които изведнъж полетяха към ангела с такава бързина, че той не успя да избегне първите удари.
Първото от парчетата го уцели в гърдите, запращайки го към ръба. Второто и третото се врязаха в коленете му и той се озова на земята. Претърколи се, за да избегне поредната огнена атака и отби с меча си последните няколко, които се посипаха по покрива.
С насочен към злодея меч, Крис тръгна напред. Преди да разпери крилете си и да полети към врага си обаче, цялата сграда се разтресе. Кристиян едва не се озова отново на земята, когато повърхността, деляща него и новия му враг се разцепи на две големи парчета. Каменните късове полетяха нагоре и избухнаха на хиляди малки комети, които отново се насочиха към клетия ангел.
Огнените парчета се заудряха в тялото му и го запратиха в прашния мрак на останалия без покрив таван. Прахта се издигна като мъгла, примесена с догарящите пламъци на големите парчета.
-Детска игра...-доближи се до жертвата си злодеят.
Преди да довърши, един голям угаснал къс се вряза в тялото му и той полетя встрани. Превъртя се няколко пъти, след което падна върху останалите парчета на откъртения комин.
-Това болеше.
-С твоите камъни винаги боли повече.
Черният ангел се издигна изпод руините. Крилете го бяха предпазили за пореден път от ужасяващата болка, която пламналите късове щяха да му причинят.
Ръката му просветна в бяла светлина. Нагънатите нишки електричество се сляха в една. Дланта на съществото пред него се превърна в пламък. Двамата протегнаха ръце напред. Огън и електричество. Въртяха се в бесния танц на битката, който не прощаваше на губещия и коронясваше спечелилия с ореола на геройския живот, макар и не винаги честно заслужен.
Ту огънят взимаше надмощието, ту електричеството. Подаваха си топката като зловеща игра на пинг-понг. Останалата част на покрива зад Крис пламтеше в ярко червено, както и вътрешността на тавана, където изоставените столове и чинове бяха пламнали като в Ад.
А двете стихии се бореха, разпръсквайки огнени искри, правещи пламъците все по-високи. Техният зловещ танц спря на няколко метра по-високо от горящия покрив. От свободните ръце на двете същества, също избухнаха стихии, които се сляха с гигантския стълб застанал между тях. Той менеше цвета си, ту в тъмната червенина на огъня, ту в светло-синята багра на електричеството.
-Огънят ще те погълне рано или късно, нали знаеш?-изкрещя непознатата заплаха.
Черният ангел напрегна още повече силите си и надмощието на огъня изведнъж се изравни с това на електричеството.
-Както виждаш, няма да е днес!
Крис включи цялата си енергия и явното му надмощие накара свръхестественото момче да погледне встрани. То търсеше нещо, с което да разконцентрира опонента си. Помощта дойде от хората, които се бяха скупчили далеч от училището, разпадащо се под огъня на битката.
-Нима и сам не ги виждаш?
Кристиян погледна надолу.
-Те гледат не защото се притесняват за теб, техния свръхестествен спасител. Те са тук, за да видят поредното падение, независимо от това кой от нас ще победи.
Съществото присви жълтеникавите си очи.
-Те са просто бълвоч, създаден, за да бъде командван. Могат да работят, да бъдат използвани като роби, но техните чувства и емоции, са по-низши дори и от тези на едно смачкано насекомо. Живеят с единствената цел да успяват, а онова, което всъщност постигат е пълно самоунищожение. Дори ние не можем да им причиним това, което те сами си причиняват с егоизъм.
Черният ангел замълча, съсредоточен в мобилизирането на силите си. Леко потрепери, когато усети първите признаци на умората.
-Защо помагаш на тези нещастници? Нима избиваш някакви комплекси? Или си просто глупак, опитващ се да промени света? Ако бях на твое място, нещата щяха да са различни!
Кристиян притвори очи. Разреши огъня да вземе надмощие. За миг изпадна в пълно спокойствие. Видя онази светлина, която толкова пъти бе предвещавала смъртта му. И както досега, той я победи.
Отвори рязко очите си. Електричеството обгърна огъня както красив плевел изсъхнала роза.
-Но не си!-изкрещя му победоносно.
Гигантска вълна от огън и електричество обля тялото на победения злодей. Той отвори широко ужасените си очи и изчезна в червено-синята бездна на слетите сили. Вълната се превърна в сфера, която се изстреля напред и падна в двора на училището, образувайки гигантски кратер.
Крис падна на колене. Почти изгубил съзнание, той чу аплодисментите, които празнуващите деца му поднасяха отдалеч. Гигантските черни крила на загубилия враг, сътворени сякаш от мрак, приковаха погледа на ангела.
-Скоро отново ще се срещнем, ангеле! - извиси се зловещият глас над аплодисментите. – И тогава ще взема това, което винаги ми се е полагало!
Хареса ми и : " Крилете го бяха предпазили за пореден път от ужасяващата болка ..." Хубаво е, когато има криле! И светлина. И добро.
Поздравления!
Мисълта е преди емоцията.
Важен е пътя, по който се постига доброто.
Приветствам силата на светлината!
Благодаря ти и ти желая успех!
Поздрав!
