Първият, който ще опознаете не само като писател, но и като човек, ще бъде Сибин Майналовски, с когото ви запознах чрез ревюто ми за страховития му сборник „Сянката“. Няма да крия пристрастията си – той е един от най-добрите що се отнася до света на ужасите и новата му книга също не е изключение. За да разберете малко повече за творчеството му и за работата около новата му книга „Усмивка в полунощ“, подарете си тези няколко минути и вижте разговора ми с него.

 

– Здравей, Сибине! Читателите на thefaceoftheshadow те познават като автора на страхотния сборник „Сянката“. Разкажи ни как започна твоят писателски път?

– Всичко започна в далечната 1995 година, когато изживявах поредната от цяла върволица житейски драми... свързани с жени, разбира се – всеки, който е чел „Сянката“, ще разбере за какво става дума :) Бях сам в квартирата си във Велико Търново и се чувствах така, сякаш искам да убия някого. И тогава именно реших да го направя, но не наистина, а на хартия. Така се родиха „Недовършено летене“, „Отмъщението на Гарвана“... и „Да сънуваш, че сънуваш, че си мъртъв“ – най-най-най-първият ми разказ, който е включен като бонус в „Усмивка в полунощ“. Едвам успях да го издиря – тогава компютрите още не бяха толкова разпространени и трябваше да се пише на ръка (навик, който доста успешно си припомням в последната половин година) :)

Лесно ли е да си автор в България?

Краткият отговор е „Не, ама хич“ :) А дългият... може да говорим за това с часове. Например за това, как издателите финансират с лекота книги от рода на „Сто способа да постигнем нирвана, докато гледаме мачове“, „Хиляда начина за фън-шуй подредба на тоалетната“ и „500 рецепти за светена вода в домашни условия“, но когато се стигне до истинска, качествена, некомерсиална литература, всеки започва да се почесва там, дето не го сърби, и ти излиза с оправданията „Ми нямаме пари за български автори, току-що направихме 14-о издание на „50 нюанса сиво“, издателската ни програма е запълнена...“ и така нататък. За това, как почти никой не ти урежда представяния, автограф-сесии и прочие, как трябва абсолютно всичко да правиш сам... Абе, с две думи, сложно е, ама пуста писателска краста... :)

– Твоята нова книга „Усмивка в полунощ“ вече е факт. Поздравления! Разкажи ни с какво тя е по-различна от предишните ти произведения и, специално, от страховития ти сборник „Сянката“?

– В „Усмивка в полунощ“ съм събрал всички – ама наистина абсолютно всички – разкази и есета от прословутия цикъл „Кръчма „Зелената котка“. Той стартира с едноименния разказ, написан в една предколедна нощ в (за съжаление, вече несъществуващата) култова великотърновска Интернет-зала „Бездната“. Последваха го други, почнах да ги пускам за безплатно четене в Мрежата, на хората взеха, че им харесаха... и това е накратко :) В „Усмивка в полунощ“ обаче има и 11 чисто нови, непубликувани никъде разказа – реверанс към верните читатели, които ще си купят книгата.

„Кръчма „Зелената котка“ е чист фентъзи цикъл, затова хората, които ще се потопят в атмосферата ѝ, могат да очакват истинско фентъзи, примесено с много горчиви размисли, а от време на време – и с хумор и сарказъм. Има и един чисто хорър разказ, за който честно съм предупредил още в началото: „Ако не харесвате ужаси, не четете следващите редове!“. Все пак, каквото и да си говорим, хорърът ми е по душа доста повече от фентъзито, затова не можах да се сдържа :)

– През какво премина, за да издадеш новия си роман?

– Ами за някои неща загатнах в по-предния въпрос... Другото, което остана скрито от читателите, бе, че докато чаках издателят ми да даде „зелена светлина“ за книгата, тя набъбваше буквално с всяка седмица – хрумваха ми нови и нови идеи, допълвах, преработвах... така вместо 180-странично „сестриче“ на „Сянката“, както бе планирана, книгата изведнъж стана „чудовище“ с над 300 страници. Но, както е казал класикът Мечо Пух, „колкото повече, толкова повече“ :)

– Можеш ли да посочиш фаворит от новите си разкази? Или поне история, която да си преживял най-силно?

– За мое огромно съжаление (и за радост на читателите...) всеки един разказ е преживян твърде лично. Болката, която изпитваш при предателство, при поредната проява на женско скудоумие, при спомена за това как си бил захвърлен след години употребяване от поредната... жена, да кажем... всичко това се излива под формата на букви, думи, изречения, разкази, докато най-сетне не спреш, за да си поемеш въздух, и не видиш една „Усмивка в полунощ“ зад себе си :)

Ако все пак трябва да си избера един от всичките обаче, това ще е „Хан Крум и вещицата“.

Хм, или може би все пак „Конвентът“ – създаден по почти действителен случай на тазгодишната сбирка на любителите на фантастиката в Балчик?

Абе един от двата ще е, но все още не знам кой :)

– Новият ти сборник ще може да бъде намерен и на тазгодишния „Панаир на книгата“ в НДК. На кой щанд ще можем да те видим и какви са очакванията ти за това голямо събитие?

– Надявам се, че по Коледа наистина стават чудеса и хората наистина ще започнат да дават пари за книги, а не за псевдодизайнерски дрешки и партита на анонимни диджеи. На щанда на „БГ Книга“ се надявам да видя всички, които имат желание да си подарят няколкостотин страници усмивки и добро настроение.

– Предстоят едни от най-светлите празници. Какво ще пожелаеш на читателите ни?

– На всички, включително на себе си, искам да пожелая дано най-сетне коледната магия стане реалност.

Интервю: Иван Русланов