Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2014 18:00 - Дом
Автор: thefaceoftheshadow Категория: Други   
Прочетен: 3297 Коментари: 1 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Дом

 image

Дракончето се роди от огъня. То разпери криле и излетя от утробата на вулкана. Писъкът му огласи долината, подсещайки хората, че чедото на техния най-голям страх се е появило. Огнените ръце, създадени от лава, помилваха новородения господар на небето. Хората от близкото до вулкана селце се стреснаха от рева на кратера. Помислиха, че той отново ще атакува със своята армия от лава. Но не го направи. Малката драконова сянка прелетя над бедните и гладни животи, които след време щеше да брани и обикне.
Крилатият звяр растеше насред малкия хаос. Почвата около селото не беше плодородна. Чиста вода имаше на километри от мястото, заради което хората се придвижваха до езерата с каруци. Клоните на дърветата почти никога не се сдобиваха с плодове. Приличаха на дълги овъглени нокти. Огнедишащият господар трудно намираше храна. Малките дарове, които хората му поднасяха, докато растеше ставаха все по-недостатъчни. Но драконът виждаше дълбоко в очите на народа си топлина. В тях нямаше страх. Те всички с течение на времето се бяха привързали към огромната му сянка. Към огнения му език, който бе прогонвал толкова много ята хищни птици, дошли да унищожат и малкото, което вирееше в селото. Към ноктите му, които разкъсваха всеки крадец, дръзнал да притесни бедните хора. Те му бяха приятели. Но вулканът не беше съгласен.
-Ти си малък – говореше на сина си той. – Не можеш да бъдеш като мен. Роден си като обикновено животно, изрод, нещо преходно, което след време ще изчезне. И като такова, ти трябва да мачкаш по-слабите от теб. 
- Щом казваш, че съм създаден единствено, за да убивам, татко, защо мога да летя? Защо в сърцето си нося любов към тези хора, която оцелява, въпреки омразата, на която ти ме учиш?
- Надценяваш се. Огледай се и виж. Къде живееш? Сред руини. Тук ще си останеш. Защото си…
-Малък. Да, разбрах те. От първата година ми го повтаряш. Но какво ще стане ако реша, че искам нещо повече? Ако реша, че мога да стана голям?
И драконът реши. Свободата даде сила на крилете му и той полетя. Далеч от сухите му родни земи. Далеч от баща му, който искаше да го превърне в насекомо.
Крилатият мечтател видя много живот. Реки изпъстрени с лазурни води, които изобщо не приличаха на прерязаните вени, в които се бяха превърнали коритата на езерата в родното му място. Ливади, по които тичаха весели деца и дървета, в чиито зелени клони се криеха пеещи птици.
И макар красотата да беше пред очите му, сърцето говореше друго.

image

Драконът имаше нужда от място, където да бъде нужен. Съзнанието му все го връщаше към онези отрудени хорица, които живееха в селото до вулкана. Техните тъжни очи, които същевременно го гледаха с любов и признателност, че е техен пазител.
И най-накрая сякаш пое във вярната посока след като спаси едно богато градче, от хищните лапи на гигантски зелен трол. Въпреки че беше метри по-голямо от дракона, съществото се превърна в прах, когато пазителят на небето го докосна с пламъците си. Народът на богатото градче го осинови. Той, сякаш пак се чувстваше обичан. Този път обаче обграден от чистите води на езерата, високите къщи и катедрали и истински щастливи хора. По цял ден кръстосваше околностите, оглеждайки се за прииждащи заплахи. Вечер кацаше на най-високата кула на една от църквите и наблюдаваше как прозорците на къщите светваха един след друг като събудили се малки светулки. Но в късните часове на нощта, когато звездите спускаха своята светлинна пелена, в съзнанието на дракона нахлуваха онези до болка познати образи. Хората, сред които беше израснал. Техните тъжни лица, които обаче светваха, когато видеха своя крилат приятел. Той не можеше да ги сравнява с народа, сред който живееше сега. Те бяха богати, добре облечени, чисти. Техните лица не бяха заринати в сажди и суха кал. Но зад веселите им усмивки той виждаше и подозрение. Че някой ден ще ги нападне. Че ще ги разкъса с нокти и ще изпепели онова, което с много труд бяха построили. И осъзна, че му липсва дори и най-изсъхналата трева, дори и най-немощния човек от мястото, което го бе създало.
Драконът все по-рядко се връщаше на кулата в богатото градче. И един ден просто изчезна.

****

-Прибрах се, татко.
Драконът летеше около кратера, гледайки към селото.
-Станал си голям – говореше баща му. – Толкова голям, че можеш да ме победиш. Но ти вече нямаш място тук. Иди си, защото иначе ще бъдеш мой враг и ще трябва да те унищожа. Никога няма да заемеш моето място.
Летящият гигант се изсмя на думите на баща си.
-Смешно ми е, татко. Смешно ми е това, че винаги казваше, че съм малък, а аз си мислех, че мога да порасна голям. Но сега знам. Знам, че съм малък, а ти сега се опитваш да ме накараш да мисля, че съм успял да порасна. Цял живот строиш стени пред съзнанието ми. Затвори ме зад решетките на това селце, където нищо не вирее, а хората са щастливи, само когато видят едно огромно животно да прелита над схлупените им къщурки. И такъв си останах. Малък. Сега искаш да ме унищожиш. О, скъпи татко. Мили, стари татко. Ти го направи още в първия момент, в който доказа, че не вярваш в мен. Как бих могъл аз самият да вярвам в себе си, ако този, който ме е създал не го прави. Но ти беше прав. Осъзнах, че в мен няма нищо, за което да се боря. И така, въпреки битките, които водих, въпреки красотите, които видях, аз се връщам в това овъглено място, защото тук принадлежа. В нищото. Вулканът мълчеше. Събираше сили, с които да направи последна стъпка. Да доубие огромното същество, което бе създал, а след това и разкъсал. Огнените му ръце се впиха в гърлото на дракона. Обвиха го в своята ярка сила. Вулканът заплака с огнени сълзи. Помете селото, помете сухите клони и безплодните почви. И заглъхна. Превърна се в планина. А драконът умря с усмивка. Защото си бе у дома.

image

Иван Русланов
8.02.2014




Гласувай:
18
0



1. kometapg - Да имаш силата да се докажеш и да н...
03.06.2014 23:36
Да имаш силата да се докажеш и да направиш чудеса сам, далеч от родното място и да се върнеш, защото никъде другаде не е същото като у дома, макар и да знаеш, че там е пагубно за теб. Чудесен разказ! Поздрави, Ваньо!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: thefaceoftheshadow
Категория: Други
Прочетен: 808928
Постинги: 157
Коментари: 2986
Гласове: 10144
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031