Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2015 18:59 - Изповедта на една стока
Автор: thefaceoftheshadow Категория: Други   
Прочетен: 2221 Коментари: 5 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Приятели, това, което ще ви представя днес е есето, което ми спечели място сред победителите в конкурса на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи "Нашият свят. Нашето достойнство. Нашето бъдеще." В него се опитвам да си отговоря на въпроса, наистина ли нещата с най-висока цена, всъщност носят най-висока стойност. За вас : 

Изповедта на една стока

Тя е обувка от сто и петдесет лева. Дясната част от един много скъп чифт на известна модна марка. Обувката си стои зад стъклената, лъскава витрина и всеки ден вижда различни съдби. Среща се с много богати хора. Претенциозни мадами ту я обуват, ту я събуват. Любуват се на прекрасната й външност и винаги си тръгват с някое от нейните копия. Тя, разбира се, е само за витрината и, понякога, за проба. Признава, че това е по-скоро положителна черта от нейното съществуване. По този начин се образова все повече, опознава хората, вижда техните навици, техните идеи, техния изящен начин на живот. В мола сякаш има всичко. Обувката всеки ден вижда групи от хора понесли чанти с маркови дрехи, пликове с храни, билети за кино, играчки, книги и прочее продукти. В доста от дните обаче се чуди що за същества са хората. Понякога я обуваха разглезени дами, които пищяха истерично, попаднали на факта, че кракът им е прекалено голям за този размер. Тя слушаше изумена виковете им и се чудеше дали пък от нея не зависеше животът на въпросната млада дама. Толкова ли много хората държаха да притежават неща, които след време няма дори да помнят? Обувката не притежаваше нищо. Само лявата част от себе си. И това й бе напълно достатъчно.
Да, скъпи читатели. Да разговаряш с обувка не е лесно, специализираните медицински лица биха го припознали и като диагноза. Но напоследък имам чувството, че дори предметите, които ни гледат от огромните витрини на пищните молове се присмиват на желанието да имаме все повече предмети и все по-малко смисъл. Нима в това се превърна човешкото достойноство? В безсмислено богатство от предмети. А има толкова много съкровища, които човекът може да открием вътре в себе си. Обувката ги виждаше. В малките жестове на хората. В тяхното желание да забелязват красивата част на света. Спомни си как онзи ден младо момче подаде ръка на възрастен човек, подхлъзнал се на току-що измития под. Припомни си и описанията на изгрева и залеза, погледнати от морския бряг, които чу в един разговор между приятели. Изумяваше я радостта на малките деца, тичащи около родителите си. Техният смях изпълваше смисъла на думата „живот”. Хората имаха толкова много. Но бързината на модерното време не им позволяваше да го осъзнаят.
Иззад фасадата от фирмени бутици има едно нещо, което се нарича човещина. И, уви, виждаме я все по-рядко.  Прост пример – откриването на мола в Плевен. В едно видео в интернет от церемонията, можем да видим озверели тийнейджъри и възрастни хора, които след прерязването на лентата буквално помитат народната певица и питата с мед, която държи в ръцете си, както и някои други видни общественици от град Плевен. Клиентите са толкова ентусиазирани да видят какво има в новия мол, че дори не се спират, за да помогнат на едно спънало се малко момче. Е, то не е стъпкано под разгневените копита на бързащите, но е близо до това. В този момент може да си представите как една от обувките зад някоя витрина ни гледа ужасено или се подхилква глуповато. Мисли си, че няма за къде да бързаме, защото тя не може да избяга от поставката си. А така й се иска, гледайки големите торби, които поклащаме, пълни с промоции по повод откриването на поредния огромен търговски център.
Ерих Мария Ремарк казва във вечния си роман „Триумфалната арка“ – „Защо ще пестите? Животът не ви спестява нищо…“ И, да, това е така. Но струва ли си да пестите единствено за стока? Нима вече можем да виждаме единствено цената, а не стойността?
Истината е, че въпреки еуфорията, която озвери стотици плевенчани, всяко чудо е за три дни. След като напазаруваме в големите новооткрити молове, след като се избутаме за поредната прИмоция, трябва да се изправим пред истината. Имаме нужда от промяна. Тя не се продава в мола. Зависи само и единствено от нас. За да осъзнаеш, че има много по- важни неща от скъпите стоки, трябва доста да помислиш. И дори да пораснеш. Смисълът не е в това колко може да напазаруваш от някой мол. Не е в пръскането на пари по безсмислени разходи. И дори стоките ще го потвърдят. Не всеки може да си позволи да стъпи в скъпоценните подове на българските молове. Този свят не е просто лъскава витрина, отрупана със скъпи стоки.
Следващият път, когато стигнете до извода, че най-важното в живота е да напазаруваш по последна мода в мола, погледнете в страни, към някой от магазините за обувки. Някъде там, има една обувка от сто и петдесет лева, която се чуди как хората не разбираме, че единственото, което не излиза от мода е човещината. Сигурният път към едно смислено бъдеще. Нашето бъдеще.

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
11
0



1. desilazarova - Напълно заслужена награда! Много ...
16.06.2015 21:50
Напълно заслужена награда! Много ми хареса! :)
цитирай
2. kometapg - Да, за съжаление консуматорството ...
17.06.2015 12:07
Да, за съжаление консуматорството е навлязло твърде много в нас, а истински ценните неща са отстъпили пред него. Поздрави за хубавия и смислен текст!
цитирай
3. donchevav - Прочетох с интерес - много ми хареса ...
19.06.2015 21:48
Прочетох с интерес - много ми хареса и като идея, и като решение в композицията, и като изпълнение! Талантливо написано! Поздравления за наградата!
цитирай
4. natali60 - Поздравления и
20.06.2015 09:41
от мен!
цитирай
5. thefaceoftheshadow - Благодаря...
20.06.2015 20:28
Благодаря на всички за коментарите! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: thefaceoftheshadow
Категория: Други
Прочетен: 796191
Постинги: 157
Коментари: 2986
Гласове: 10143
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031