Семейни граници – обучение на ученици от горен курс (X-XII клас)

                                                                     с презентация.

                                                 (в помощ на училищните психолози)

Всяка система (субсистема) и всеки отделен член на семейството има своите граници, които определят структурата и съдържанието на психодинамиката в семейния живот. 

За да си обясним същността на семейните граници ще използваме един паралел между семейството преди 1989г. и семейството днес.

До 1989г. външните граници между държавите са затворени и строго охранявани, а семейните граници са отворени, размити. Обществото (разбирай партийна организация, ОФ-организация, трудов колектив, съседа и пр.)  безпрепятствено нахлуваше в семейния живот. Известни са множество случаи, при които партийната организация анализира интимната връзка на неин член, който е женен. Това е период, в който децата прекарват много по-дълго време в училището и мавън, отколкото днес, защото навън тогава е просто по безопасно. Същевременно хората общуват по-открито, по-сърдечни са, помагат си безрезервно, следват определени правила във взаимоотношенията.

След 1989г., когато се премахват и откриват границите между държавите, семейството затваря своите граници.  Днес родителите се безпокоят за децата си, когато са навън. Децата стоят в домовете си, не общуват така, както преди. Сега навън светът е страшен, враждебен, опасен. Няма на кого да се разчита навън. Хората общуват по-рядко, не се саморазкриват, не си помагат или ако го правят, преследват някакъв свой интерес. Всеки заплаща за всичко. Настъпва дистантност между самите субсистеми в рамките на семейството: родителите се дистанцират от децата си; младото семейство от родителите си. Така постепенно в общественото съзнание се формира положително отношение към семейството със закрити граници.

Ако границите на семейството са закрити (напр., гост може да посети семейството само по конкретен повод и то с покана; прилагат се коренно различни маниери във взаимоотношенията между членовете на семейството когато са посетени от гост и когато липсва такъв; прилагат се ритуали и правила за общуване с госта и пр.)

Днес повечето семейства имат закрити, непромукаеми външни граници. Родителите са фиксирани върху децата си. Отнемат много повече от свободата им. Те са контролиращи, протектиращи, насочващи, ограничаващи, задушаващи детето. Този тип родители казват: „С детето трябва да се работи”, „Трябва да се занимава”.  Най-опасни са майките! Колкото майката е по-високо в йерархията на семейството, толкова е по-контролираща детето си.

Този тип семейства имат размити вътрешни граници – тези между членовете на семейството.

От своя страна децата с напредването във възраст все повече започват да атакуват в съпружеската или родителската субсистема и в много случаи успяват да пренаредят йерархичната структура в семейството, заемайки важни функции и ролеви позиции (напр. намесата на детето при вземане на решения, касаещи семейството или самото него).

Друг пример за дисфункционалност в резултат на размитите вътрешни граници са бързо формиращите се коалиции между майка и дете, насочени срещу бащата. Това е така, защото в днешния свят мъжът (съпруга, бащата) стои обикновено в периферията на емоционалния живот, ангажиран изцяло с поминъка на семейството. Майката все повече се изкачва в йерархията и в много повече случаи, отколкото преди се стреми да овладее и държи властта в семейството. Днес, мъжът-бащата е все повече изтласкван от властовите позиции и роли, като това води до дисфункция, тъй като се обезличават важни полово-ролеви модели на поведение, от които детето (особено момчетата) се нуждаят. Това е една от причините съвременният мъж да става все „по-женствен, мекушав, отстъпчив, инфантилен“, факт, който изправя жената-майка пред множество предизвикателства. Едно от тези затруднения е дисбаланса, който възниква между половата и социалната й предопределеност. Възниква колизия в резултат на нарушената пропорция (баланс) – жената овладява повече социална власт, отколкото може да потребява, превръщайки мъжът в социално немощен, а от там и в полово дисфункционален. Този парадокс води при мъжът до дефицит на мъжественост в най-общия смисъл на думата, от която практически жената се нуждае. Днес, за разлика от миналото, много по-често жените етикират мъжете (съпрузите си) с определения, като: Моят „мухлю“, „мижетурка“, „смотаняк“, „задръстеняк“, „мушморок“, „лигльо“ и т.н., което е израз от една страна на обезценяване на мъжа (съпруга) в очите на жената (съпругата), а от друга - презентира нейните неудовлетворени потребности.

Пример 1 (за промукаеми/пропускливи граници)

Един от най-популярните примери за наличието на пропускливи граници е този, при който „пазачите на вратите” не изпълняват функцията си. Например единия или и двамата партньори поддържат промукаема, небалансирана и дисфункционална външна граница с родителското си семейство. 

Това е много опасна ситуация особено за младото семейство.

Тя се развива най-интензивно в началото на брака, когато:

1.Партньорите все още са в процес на изработване правила за взаимоотношения между себе си.

2.В двойката се води борба за власт.

3.Границите са нерегулирани.

4.Зависимостта от родителските семейства на всеки един от партньорите е все още много силна.

5.Младите баби и дядовци са въодушевени, но нямат опит на такива.

6.Всички се стремят да участват в новото семейство под благовидни форми, а всъщност идеята е да обсебят властта, като по този начин осигурят контрол върху ситуацията.

Ядрено (основно) семейство: Съпруг (32г) и съпруга (29г)

Разширено семейство: Свекърва (55г), баба (73г) и дядо (76г)

Съпруг (32г) и съпруга (29г), и двамата с висше образование, с дете на 8 месеца, наскоро сключили брак, пристигат за консултация.

 Заявката е подадена от бащата на момичето. На втората среща пристига и самата съпруга, която разказва, че животът и е изправен пред провал. Тя живее в дома на съпруга си. Оказва се, че ядреното семейство е буквално потопено в разширеното семейство, поради обстоятелството на физическа близост.

Разширеното семейство включва още две поколения: майката на съпруга (бащата е починал) и родителите на бащата (баба и дядо на съпруга). 

В процеса на психологическата консултация е установено, че:

1.Ядреното семейство изпитва неустоим натиск от страна на майката на съпруга (свекървата), която живее в къщата на младата двойка (физическо нарушаване на границите).

2.Ядреното семейство не е изработило правила за поддържане на балансирани външни граници.

3.Синът държи широко отворена вратата към разширеното семейство.

4.Свекървата е властна, деспотична жена, която не е освободила все още синът си и той се намира в състояние на психологична зависимост от нея.

5.Свекървата използва широк инструментариум за да проникне в ядреното семейство и овладее властови позиции, като непрекъснато прониква в семейната двойка, използвайки факта – физическа близост.

6.Свекървата прилага патерн на поведение, заучен в разширеното семейство. В своя брак тя е имала деспотична свекърва (бабата на съпруга), която по същия начин е прониквала, използвайки сина си.

7.В крайна сметка свекървата създава междупоколенческа коалиция с участието на сина си, бабата и дядото срещу младата снаха.

8.Оцеляването на ядреното семейство е поставено под заплаха.

Пример 2

При развод и втори брак (например на бащата), когато детето от първия брак е при единия родител (например, майката), е много важно семейството на бащата да държи проницаема външна граница към детето, респ. майката.  Това означава взаимодействието между разделените партньори да продължи в интерес на детето. Детето не може да бъде лишавано от своите рожденни майка или баща. Обикновено опасността идва от бабата и дядото на партньора с втори брак, които или отхвърлят внука си или по-често влизат в коалиция с детето срещу първата снаха. 

Пример 3 (за промукаеми/пропускливи граници)

При семейство, в което членовете са „слепени”, по-голямото дете (сина) се жени. Родителите в повечето случаи се стремят да оставят сина си да живее при тях (слепени са). Скоро младото семейство се сдобива с дете. В този момент синът поема ролята на „Дете-родител”. Поради своята инфантилност и слепеност за родителите си, той няма автономия и не е в състояние да се справи с новите непосилни за него функции. Автоматично в семейната система се появява още един проблем – останалите синове или дъщери биват много силно и рязко ограничени от достъп до родителите си. Последните изцяло се отдават на „Детето-родител”.  Този симптом по-често се среща във взаимоотношенията между родители и техните синове и по-рядко между родители и техните дъщери.  Ето защо трябва с голямо подозрение да се гледа на една доста популярна оценка (а в много случаи това е и семеен мит), изразяваща се във фразата „Ние сме сплотено семейство!”.

Пример 4 – (за непромукаеми граници)

На противоположния полюс се разполагат семействата, които имат недостатъчно промукаеми граници. Членовете на тези семейства водят живот, движейки се в отделни тунели.  Джон Розенберг (Rosenberg, 1982)  описва семейства от висшето общество, в които всеки един член на семейството се храни с различни ястия и в различни места в дома или извън него.  Няма съмнение, че това разделение осигурява автономност на всеки член, но също така е вярно, че то лишава членовете от взаимна поддръжка, обща емоционална история, привързаност, единство, сплотеност и пр.

В заключителната част на занятието следва рефлексия (обратна връзка):

-Обсъждане и оценка за полезността на информацията.

-Търсене на примери от участниците в своите или други семейства.

-Въпроси/отговори.

Приложение:
















Литература