Е реших и аз да се включа с едно кратко, и не особено добро стихче. Важното за мен е, че е посветено на един много скъп човек, който едва ли ще го види... но все пак...

Вечна е само любовта

 

Всичко се променя,

птицата ще отлети,

щом скове слана земята,

в есенни зори.

 

Старостта умира,

за да може след това,

със усмивка на уста,

да цъфне младостта...

 

...вечна е само любовта...

 

Раната зараства там,

в душата на изгубен храм,

заменя се човека,

но не и спомена за блян...

 

По-силен от безкрая,

по вечен и от Бога наш,

той доказва истина една,

вечна е само любовта...

 

Проглежда и слепеца,

от силна вяра изцерен,

за да може пак с усмивка на уста,

да извика...

 

...Вечна е само любовта.

Е, надявам се да ви хареса... Ще се радвам много на коментари!

Всичко е преходно, вечна е само любовта!

Dano troqta liubov go pro4ete!Neka dumiteti podeti ot vqtyra da dostignat do neq.

Стихът ти е много хубав и истински!

Хубав стих