Прочетен: 14669 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2010 18:39
Всяко лято ходя в Поморие. Това е един град, който аз от малък опознах и заобичах, досущ като мой роден. И наистина го чувствам като такъв. Криволичещите улички, великолепната морска алея и фарът, издигащ се в далечината, са само част от красотите на града, който в древността се е казвал „Анхиало”. Но нека се прехвърлим към снимките, които понякога показват много повече, от това, което човек може да напише или каже.
Изгледът от квартирата. Една улица ни дели от прекрасния плаж усеян с хора и горещ пясък.
Гледка от един от кейовете. Малко по вляво е само една малка част от огромните строежи с които е засят целия град. Не съм сигурен дали това има само добра страна... за жалост...
Такива растения бяха сложени на една дълга част от морската алея. Много ме впечатлиха, защото придаваха екзотична нотка на целия пейзаж.
Ето за какво говорех в по-горната снимка. Просто красота. Обичах да се разхождам всеки следобед тук. Да гледам морето и да мечтая...
Само това успях да хвана от лятното кино. И все пак си струва да бъде посетено от туристите. Макар и да не е високотехнологично, то е някак уникално по свой начин. Пък и кога за последно сте ходили на отоврено кино? ;p
Просто не можех с лека ръка да подмина паметникът на най-великия поет в българската литература-Пейо Яворов. В негова чест се провеждат „Яворови дни” , които тази година бяха от 15-ти до 17-ти юли. Наистина съжалявам, че не успях да присъствам, защото по време на неговите дни, се провеждат всякакви интересни програми.
Някога тези заострени останки са били мост. Така казват де... Винаги обаче са изглеждали доста интересно и определено са за мен една „мистерия” по поморийските плажове.
Самотната пейка, а пред нея цялата морска шир. Просто нямаше как да не ми заприлича (не се смейте) на очакващ човек, търсещ някъде из морската шир, изгубен любим човек. Звучи глупаво, ала какво да кажа... въображение.
Това е площадът, който преди няколко години беше променен. Лично на мен повече ми допадаше предишния му вид, осеян от ляво и дясно с приятни магазинчета със сувенири, ала явно от общината са решили, че по-добре ще бъде една дълга и спокойна пътека.
Ето го и пристанището. Едно от най-автентичните части на един морски град. Придаваща истинска атмосфера и някак подчертан стил.
Църква „Рождество на Пресвета Богородица”. Едно чудесно място в което да запалиш свещ и да се помолиш за себе си и за любимите ти хора. Ситуирана е в центъра на града.
Това беше приятели. Надявам се да проявите интерес и да бъдете доволни след тази разходка. Поморие наистина е един уникален морски град, който грабва сърцето и остава там, до последно. Струва си да го посетите, при все че строежите започват да назряват все повече. Но дори и те не са способни да победят атмосферата, която ни дарява всяка крачка насред „Анхиало”.
Поздрави! :)))
http://blog.bg/theme.php?theme=875&success=1
Имам приятели там и помня града как изглеждаше и преди 20 г
Възрасстни тогава гръцки преселници са ми разказвали и как е създаден
Много история има там
Поздрави !
12.08.2010 09:55
12.08.2010 10:04
Поздрави!:)
Прекрасно си e нашето Черноморие, Thefaceoftheshadow!
Поздрави и от мен!
миналата година там и останах
очарована!