Здравейте приятели!
Вероятно вече и сами се досещате за какво ще пиша този си пост. Преди всичко, отново, за да ви представя част от романа, с който участвам вече 3 месеца в конкурса "Търся издател". "Черният ангел-Раждането на един от нас" усети и силата на първото място и унижението да си много по-долу в класацията. По време на класацията, той беше и на второ и на трето и на първо място, стана четвърти, пети и дори шести. Но къде ще бъде накрая? Това е най-важният въпрос и се надявам вие да ми помогнете да намеря отговора.
Искам да ви представя още един откъс от романа. Откъс изпълнен със свобода и с надежда, точно както съм се опитал да напиша цялото произведение...

И докато се носеше към смъртта обхванат от вятъра, наметалото прикрито под блестящата ризница, дълбоко под топлия пуловер, излезе на свобода. Развя се като черно знаме на спасението.    В съзнанието на Крис изкънтяха три далечни думи.. Всяка секунда зазвучаваха все по-силно. Докато накрая не излязоха изкрещяни от мечтаещите за спасение устни.  - ИСКАМ ДА ЛЕТЯ!!!    И тогава се случи чудо. Нещо, което дори Кристиян не очакваше, макар да му се бяха случили хиляди странни неща в последните месеци.    Черното наметало се разцепи на две и се превърна в криле. Черни като катран, техните пера прошумяха през вятъра, а светлината леко се отрази в острите рогчета, с които завършваха върховете им.     Падащото тяло се закова на място, изправено във въздуха, като зловеща кукла на конци.    С отворени от изненада уста и очи Крис огледа перата около себе си. Докосна ги и допирът до мекотата им го накара да потрепне. Сякаш бе птица, която отново бе възвърнала крилете си.    Не можеше да повярва на очите си. В миг осъзна, че има контрол над тях, както имаше над ръцете и краката си. Леко ги сви назад, след което отново ги опъна напред. Засмя се на новата сила, която откри в себе си. Погледна под краката си и забеляза, че е бил доста близо до острите камъни на дъното на тази пропаст. Бързо обаче им обърна гръб и се устреми нагоре. Вятърът галеше лицето му със силните си ръце. Чистият въздух изпълни дробовете му и летящия човек избухна от ръба на скалата точно пред своя учител.    - Лети, лети! - крещеше му той.    Крис разпери криле и полетя към небето. Докосван от лъчите на слънцето, той се устреми към белите като памук облаци. Спря се във въздуха и се стрелна надолу към зелените дървета, които сякаш го приветстваха.    Летеше над тях и над всички хълмове, които се издигаха към небето.. Летеше над непознати езера и реки. Видя красиви водопади, сливащи водите си в малки вирове.    Занемя пред красотата, която изведнъж се бе разкрила пред него. Светът се променяше, а той летеше над цялата тази мечтана реалност. Като птица, спасяваща се от черно-бялото ежедневие.    Отново се издигна към небето. В див порив извади великолепния меч и го размаха към небето. С боен вик отново се спусна към мястото, откъдето бе започнало пътешествието.    Бавно се заспуска към хълма, където Михаил чакаше спокойно. Той бе приседнал на чистата земя и приглаждаше доволно брадата си.    Крис стъпи на земята и осъзна, че крилете му отново са се слепили във величественото наметало. Най-после осъзна неговото предназначение и се зарече никога да не го крие.. Преметна го назад и погледна към Михаил. Макар че му беше  леко ядосан, чувстваше се и благодарен. Момчето се беше превърнало в млад мъж.  
Надявам се откъсът да е привлякъл вашето внимание. Знам, че много от вас вече са гласували и наистина им благодаря за това. Вие, скъпи приятели, ме подкрепяхте още от началото и ми вдъхвахте вяра, че все пак не съм останал незабелязан, макар и избутан отново в ъгъла. Това бяха три месеца на различни емоции, които аз никога няма да забравя. Искам да благодаря и на kometapg, една чудесна моя приятелка, която винаги ме подкрепя и дори сега не се отказа от мен и от Черния ангел. Благодаря на всички ви! Ако все още има някой, който не е гласувал, нека го направи оттук- www.bukvite.bg/poem.php Ето един поздрав, който се надявам да ви хареса.

 

Откъсът е много хубав! Дано да успееш да реализираш мечтата си! :)

а съвсем трети са онези, които читателите харесват!
Ти си пиши, един ден ще си имам един метър изправени в библиотеката ми твои романи:)))

ти заслужаваш!

И ще продължавам да те подкрепям, защото заслужаваш!

Пристрастно казвам,че това което прочетох в "Черният ангел - Раждането на един от нас" ми е най-близко като усещане. Бих искала да прочета този роман!
Пожелавам ти успех!

Дано успееш.." Черният ангел...." е едно невероятно четиво, докоснало много души...
Поздрави за шедьовъра!

...на всички ви приетяли! Радвам се, че все пак има хора, които са усетили заряда, с който писах ангела. Надявам се, броят на тези хора да се увеличава! Поздрави на всички!

Май трябва да си върна думите назад за опорочените конкурси. Явно този НЕ е.
Радвам се, че хората харесват ангела, доброто. Мисля, че метаморфизите идват при всеки човек в различен етап от живота му, но важното е, че е за добро.
Успех на теб и твоя ангел!:)

Благодаря, надявам се да е така! Ще се боря до последно!