Идвам от време на време. Не е като да е без хич. И така като идвам за малко, приятели, ви нося по един разказ. Този е малко старичък, с него участвах в конкурса на новинарския портал на силистра Паралел44 "Реката на живота". Спечелих на...

 Здравейте приятели! Отново съм при вас, този път, с една радостна вест. В конкурса за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян, организиран от Сборище на трубадури, разказът ми "Последният" спечели специалната награда. Ако ис...

Реших отново да вляза тук… Ей така, колкото да напомня за себе си. Не че има смисъл, малко съм разочарован, пък и отдавна загубих вдъхновение да пиша. Е, може би е нещо временно… Надявам се, че поне някой се е запитал къде ...

Честита нова година, приятели! Много пожелания се изговориха, много трапези се опразниха и може би, много мечти се сбъднаха. Аз обаче още не съм готов с моето пожелание към вас. За сметка на това пък, моята приятелка Яница Маринова, коят...

Приятели, желая ви едно чудесно прекарване на празниците. Нека Дядо Коледа ви донесе по една прекрасна усмивка, която да не слиза от лицата ви през цялата година. И както миналата Коледа и тази искам да ви подаря един разказ, който се на...

Скъпи приятели, преди малко повече от година спечелих едно отличие, за което ми помогнахте. Това беше класирането ми сред трите печеливши места на конкурса на Фондация Буквите “Търся издател”. “Черният ангел-Раждането н...

Да се научиш да раздаваш. Да се погледнеш в огледалото и да видиш себе си, цялата история на своя живот. Без грим и без маска. Това е спектакълът на Яница Маринова „Огледална стрела”. Тази страшно талантлива студентка от четв...

 Здравейте отново приятели! Знам, че не съм се вясвал дълго време в блога, но сега отново съм тук, за да ви запозная с новия си разказ. С него се явих в един конкурс, на който претърпях крах, но не това е важното. След по-малко от седмиц...

 Тук съм. Отново. С нов разказ. За онази човещина, която остава след като хората си помислят, че са се превърнали в звезди. Надявам се да ви хареса. 
След шоуто
Светлините угаснаха последвани от смеха и превъзбудените думи на тълпата. За...

Боите на съдбата. Багрите с които оцветяваме всеки ден. Понякога мрачни, понякога светли, те ни водят по пътя на живота. Скъпи приятели, това е история за новото начало, която се надявам да ви хареса.
 Задушният въздух в автобуса караше Н...

След кратко затишие отново съм тук. Поздравявам всички със следващия разказ, по случай празника на България 22-ри септември, денят в който сме извоювали нашата независимост. Слушайте сърцата си и следвайте мечтите, които са живи във вас,...

Здравейте! Със следващия разказ искам да отбележа, че блогът ми мина 100 000 посещения. Благодаря ви за интереса и ви пожелавам един прекрасен остатък от лятото. Когато започнах блога, дори не мислех, че за по-малко от две години ще събе...