Прочетен: 8124 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 07.04.2012 19:15
Изборът на съдбата
Както всяка сутрин Теодор стана точно в седем сутринта. Направи закуска и се запъти към стаята на сина си Атанас, за да го събуди. В следващия момент обаче, мъжът се сети, че момчето му бе завършило училище преди месеци и реши да го остави да поспи. След толкова изпити, Наско все още очакваше окончателното класиране на университетите, в които беше кандидатствал. Баща му вече знаеше какво ще предпочете момчето. Разбира се, че счетоводство. Все пак това беше семейният бизнес и нямаше смисъл да се прави крачка встрани от тази сигурна пътека. След като съпругата на Теодор го напусна, оставила единствено едно малко момченце, той намери спасение в счетоводната фирма на баща си. След като старецът се пенсионира, той остави на своя опечен в занаята син тази малка, но пълна със сигурност счетоводна къща. Затова за Теодор нямаше съмнение, че и Атанас щеше да продължи традицията. Въпреки успехите си като счетоводител, Теодор беше простичък човек, готов да се задоволи с всичко, стига то да му носеше достатъчно пари.
Но едно увлечение на сина в очите на бащата изглеждаше като язва, прояждаща спокойния им живот. Това бяха книгите, за които Атанас пилееше своето време и пари.
Често щом видеше момчето да чете, Теодор поклащаше недоволно глава и се чудеше какво ли му носят онези безсмислени букви, изписани в безбожно скъпите листа. Защо ли се самозабравяше с чужди истории, вместо да се заеме с точно пресметнатия живот?Непонятни бяха някои действия на Атанас, ала бащата бързо ги забравяше. Мислеше си, че синът му ще заплува по онова толкова сигурно и плитко разклонение на реката на живота, по което преди години Теодор беше поел. Но друга сила владееше младото съзнание. По-силна от всяка цифра. Атанас избра да се впусне в несигурните дълбочини на журналистиката.
*****
И така, дните минаваха, а Теодор недоумяваше къде беше сбъркал. Защо това момче, на което възлагаше надеждите си, сгромоляса своето решение върху него. Защо предпочете някакво клюкарско поприще, пред сигурния бизнес?
Времето минаваше, а момчето се превръщаше в мъж. Животът го хвана в своя безжалостен вихър. Хвърли го в тръните от хорска завист, която се опитваше да стигне до сърцето му и да го разкъса. И докато младият мъж се раздаваше без остатък, предателските остриета се забиваха бавно в гърба му. Предаден от мечтите си той започна да слабее и ставаше все по-блед. Оставаше единствено искрата в очите му, която светеше по-силно от всяка звезда. Огрявайки истините, които едни устни искаха да изрекат. Истини, които опитваха да вдигнат хората от техните ледени ковчези. Но обществото все повече затягаше своите клещи от безразличие около Атанас. Отхвърляше с лека ръка всяка негова дума. Никой не виждаше любовта, с която този малък човек се опитваше да промени хаоса от човешки съдби.
Една вечер Теодор разбра, че трябва да предприеме нещо. Да говори с блудния син и веднъж завинаги да откаже младежа от наивните му идеи. Двамата седяха на масата един срещу друг и с глуповата усмивка на лицето бащата започна да поучава.
-Ех момче, нямах нищо против като се заигра с онази измислена специалност, не се ядосах дори когато пишеше безсмислици във вестниците, но сега... Сега става дума за теб и за здравето ти. Целият си само кожа и кости. Защо не вземеш живота си в ръце и не започнеш да бачкаш като всеки нормален човек. Например счетоводната къща...
Момчето впери очи в баща си с което прекъсна мисълта му.
-Има по-важни неща от твоето или моето спокойствие, татко.-волята в погледа на младия мъж, сломи яростта на Теодор.-Нима не виждаш в какво се превърна страната ни? Милосърдието е ампутирано от нея. Присмиват се на тези, които им казват истината и аплодират лъжците. Но рано или късно тези лъжци ще бъдат разкрити, а останалите ще са безпътни и объркани. Тогава те ще оценят онова, което съм им дал. А аз... аз ще знам, че е имало за какво да живея.
Момчето си пое дъх и се облегна.
-Един ден, нещата ще бъдат различни. Обещавам ти.
Теодор гледаше момчето си, а в очите му присветкваха сълзи. За пръв път разбра думите му, макар и по свой начин. Атанас вече бе истински мъж. Бе взел своето съдбоносно решение. Неговата лодка щеше да бъде подмятана от несигурните и бързи води на реката на живота.
Успех в писането!:)
Плачът е нещо незначително -
въздишката - е нещо дребно.
Но от товара им натрупан
човек умира постепенно.
***
Емили Дикинсън
Поздрави за написаното и те подкрепям!
Дерзай момче, имаш талант!
Поздрави!
Светла Цветница! :)) И - нови успехи!
Поздрави за поредния разказ, който не те оставя безразличен: събужда въпроси, размисли, кара те да се възхищаваш на този млад човек, който не се страхува да отстоява своите житейски избори....Поздравления!
И честит празник!
Харесва ми родолюбивия и може би възрожденски елемент в разказа.Освен това и плахата вяра,че нещо може да се промени,ако някой промени нещо.
Светли Великденски празници ти пожелавам!
http://www.youtube.com/watch?v=3YhOamBDqY4
