Е, честито. Новата година отново дойде като поредна дума написана в дълго писана книга. Книга за едни хора и за техните животи. И след това странно лирическо отклонение, нека ви споделя каква й е идеята на тази статия. А именно дали станахме по-добри с една година или пък се изгубихме повече в мрака от човешки егоизъм и страх, който населява душите ни ден след ден. Променихме ли ужасните си ледени привички да не се поучаваме от истините блъскащи ни в лицата като ледени вълни или пък за пореден път си затворихме очите за очевидните незавоалирани неща?
Отговорът би ми се искал да бъде положителен. За жалост обаче очите ми виждат нещо друго, по-грозно и по-порочно водещо за ръка всяка вяра като зловещ палач. Отново се срещам със себеотрицанието на хората прикрито зад ледените им, обичащи комерсиалното маски. Отново виждам баналните историики харесвани от хората безсмислено замислени, за да задоволяват низшите им потребности. И отново никой не забелязва истината. Това, което ме унищожава обаче е друго, още по-страшно. Хората предават единствено себе си. Обръщат гръб на приятелите си и ги тъпчат, когато имат нужда от тях. Злобеят зад гърба на успелите и почерняват техния ползотворен труд. Махат небрежно с ръка, за да докажат, че с мисълта си, че знаят всичко всъщност не познават нищо.
Това може би не са най-големите проблеми на съвременна България. Може би дори не са толкова важни... Но за мен те са от едно съществено значение. Ако не се вгледаме в хората около себе си, ако не променим начина си на мислене и не успяваме да виждаме красивото с истинските му цветове, то може би няма да успеем и да решим големите проблеми тровещи не само нашия живот, но и този на останалите.
04.01.2010 15:22
I da zabravq lizemerieto?I 4e edvam se tyrpim? Zastoto 4uvstvata sa ni vzaimni.
Znaesh li , poznavam gi ot 25 godini. Ne vqrvah 4e 4ovek e sposoben na podobna nizost.
Haide ve4e nqma da mislq i pisha stoto se qdosvam.
Az jiveq v paralelen svqt dale4e ot vsi4ki.Za da ne vijdam typite im fisionomii.
Ha nazdrave!