Стават ли чудеса на Коледа?
Коледните празници минаха. Звънците отдавна заглъхнаха с радостта на хлапетата, които отново се превърнаха в трудолюбиви ученици. Снегът е единственото, което ни остана от празниците. Че дори ни бе и в повече, предви това, че на Коледа имаше малка снежна покривка, а преди Новогодишната вечер си беше направо пролет. И тека снегът се върна като някакво закъсняло желание отлитащо към своя получател.
Но случиха ли се всъщност чудеса на Коледа?
Много би ми се искало да бе така. Да ви разкажа за своя полет в моята мечтана реалност и за това как светът изведнъж се превърна в светлина.
Но не мога... Мога само да ви залъгвам, че получих това, което искам и да подхранвам онази красива илюзия наречена „сбъдване на желанието в един единствен ден”. Коледата бе един обикновен ден. Ден в който не се сбъдна нито една моя мечта. Ден в който злодеите не съжалиха за деянията си и не се превърнаха в щастливи люде, бягащи към „лесно достижимото” щастие.
Дори след празника всичко си бе същото. Еднакви хора, отбягващи или обиждащи моите пориви и идеали. Еднакви идоли, които ме хвърляха в „пропастта на единака” и на мрачните чувства живеещи в душата ми толкова много време. Нищо.. нито една различна секунда от това, което беше. Може би промяната се постига с време и много усилия и... тези клишета сте ги чували милиони пъти, за какво и аз трябва да ги повтарям?
Това, което исках да ви кажа е, че вярата в чудесата е нужна, но в последните години бавно избледнява, тъй както свежия цвят на една млада коса. Всичко се свежда до къната с която го боядисвате, както и до устните, които изричат следните благородно лъжещи думи:
„На Коледа стават чудеса...”
Ejednevieto taka gi e obsebilo ,4e zabraviha da jiveqt. moge bi ne sym prava.Ne mislq i ne se vrystam nazad. Samo napred!
А за чудесата...те стават,когато най-малко ги очакваш!