2 години. Толкова време измина откакто издадох своя дебютен роман „Черният ангел : Раждането на един от нас“. Няма да ми стигне днешният ден, за да разказвам какво се случи след това. 24 месеца по-късно романът, в който оставих най-големите си надежди, е с успешно продадени два тиража, страница с над 2000 почитатели и много награди. Неща, за които съм ви споменавал десетки пъти. А историята тепърва започва… Все още не искам да споделям нищо, за да не ми „мине котка път“, както се казва. И въпреки злобата и завистта, които всеки от нас среща по пътя на мечтите си, аз и моят ангел ще летим! По-високо от всякога. Напук на всички ограничения. Надявайки се, че ще зарадваме онези, които допуснат истината и добротата до сърцата си.
А това е моята изненада към вас. Събрал съм онези цитати от „Раждането на един от нас“, които достигнаха най-близо до вас. Онези, които вие най-много харесвахте, споделяхте и коментирахте, а мен правехте безкрайно щастлив. За вас:
"И Крис се впусна да спасява света. Хвърляше се в огъня за обикновените българи, тънещи в калта на съвременната егоистичност. Но те все още не можеха да го възприемат като част от тях. Какво си мислеше? Той самият не успяваше да ги приеме. Но споменът за семейството и неговата топлина го караха да се чувства като един от тях."
„- ...А хората... С всяка своя стъпка те унищожават всеки дар, даден им от природата. Тъпчат на едно място, останали без посока, или взаимно рушат мечтите си. Забравят мисията, която им е определена на този свят, и ламтят за повече. И с това убиват самите себе си. Превръщат в прах всяка възможност за по-добро бъдеще.”
"Колкото и да смяташ нещо за изгубено, то се появява рано или късно. За да върне надеждата, без която животът е сив.”
„И точно когато си изгубил надежда, точно когато си паднал дълбоко в калта и си мислиш, че всичко е изгубено, нещо се случва. Нещо, което ти връща вярата и те кара да погледнеш по друг начин на света около себе си. Идва ден, когато светлината огрява лицето ти, дори и в най-непрогледния мрак. И тогава сърцето ти стига до истината, с която е готово да продължи.”
“Всички остават без думи, когато природата покаже красотата си. Много рядко обаче хората отварят очите си, за да я видят.”
“Винаги има избор. Стига да си достатъчно силен, за да го направиш...”
"До едно дърво, малко момиченце свиреше на цигулка. Под него имаше кашон, в който хората да пускат пари, ако харесат свиренето му, или просто ако проявят малко човечност. Окъсаните му дрехи и мръсното му личице, обаче не успяваха да разчувстват замъглените им лица. Неговата музика, макар и красива, не можеше да разтопи заледените сърца, туптящи колкото да живеят. Те го подминаваха, сякаш бе стълб или студен пътен знак. Не поглеждаха глада в очите му, който се виждаше дори и от високо."
"Необятно е човешкото съзнание. Понякога се оказваме такива, каквито никога не сме предполагали, че можем да бъдем."
"Очаквах онези, които ти описваше като мечтатели и гонещи зората същества. Но намерих само безчувствени чудовища, страхуващи се от настъпването на новия ден.”
" В този момент той беше една от птиците, които летяха към свободния живот. Мечтател, копнеещ единствено да достигне върховете на нестабилната съдба."
“Когато недоизказаните неща бъдеха изречени, тогава преградата от прикрити лъжи щеше да падне и бъдещето щеше да разпери криле, поети от вятъра на отминалите спомени.„
"Изгубил си битката днес, но не и войната, която ще се води дълго, дълго след като днешният ден се разбие в скалите на времето. Те никога няма да пречупят крилетете ти, освен ако ти не им позволиш това."
Весели празници, приятели! Нека добротата винаги е някъде близо до вас. И очаквайте. Очаквайте „Черният ангел : Проклятието на греховете“ през пролетта на 2014 година.
Продължавай да пишеш и да радваш почитателите си! Ти доказа, че с труд и упоритост се постига много.
Весели празници!